Аз и всичко в мен

~

Такава съм била цял живот. Такава и ще си остана, и каквото и да опитваш, колкото и да се старая, няма да се променя. Няма да ме научиш да бъда различна, няма да ме направиш по-добра, всичко ще си бъде същото. Само ти ще ме обичаш повече, а аз по-малко ще го заслужавам. Ще имам нужда да ме изненадваш, а ти ще бъдеш все така предсказуем. И ти ще ми омръзнеш, както всички преди теб, а ти ще се влюбиш в мен... както всички преди теб.

Силна съм, животът ми не е бил лесен, но понякога, когато оставам сама със себе си и сякаш всичко се стоварва на един път върху раменете ми. Тогава са моментите, когато плача. Не когато някой си отива от мен, не когато не знам накъде да вървя, кой ще ме чака отсреща, когато нищо не мога да направя. Тогава, в тези две, двадесет минути, съм наистина себе си. Не тази престорената, вечно усмихнатата, тази, която винаги знае какво иска и как да постъпи. Аз съм просто тази, тъжната. Но нищо, това едва ли някой някога ще разбере и ще остана скрита завинаги от хората. Защо ми е да се разкривам? Защо ми е да знаят коя съм... така животът е много по-забавен.

Казват, че съм инат. Така е, не мисля, че и това някога ще се промени. Искам ли нещо, старая се да го получа. Искам ли някой, имам го, и после пак си тръгвам. Никъде няма табела "вход" към живота ми, всички са само "изходи". Трудно е да се живее така, трудно е да живееш с мен, защото не се знае кога е следващия полет, не знам и за къде е.

Днес мразя всичко около мен, утре целият свят е хармоничен. Променям се с всяко преместване на стрелките. А ти все така ме гледаш... все едно съм някой паднал ангел, невинен, праведен... Не ти завиждам, че трябва да ме търпиш, да търпиш всичко това мое, слято в мен, всичко в едно.

За някои съм наистина ангел, за други - истинска грешница, дявол. Но не изпитвам срам, за нищо не съжалявам. Живеейки така живота си, аз единствено се чувствам жива. И точно когато си мислиш, че си ме разбрал, аз вече знам, че трябва да се променя. И ти прави това, което искаш, това, което можеш, но не се опитай да ме променяш, не си мисли, че трябва да ме спасяваш. Аз съм добре така и по-важното - щастлива съм.

Сигурно след време ще ти дотегнат настроенията ми, ще си мислиш какво се случва в главата ми, но не се и надявай да ме разбереш. Самата аз не разбирам защо съм такава.

Приеми ме, каквато съм, или продължи без мен. Аз нямам нужда от никой, за да се чувствам цяла, нямам нужда от мъж до себе си, за да се чувствам пълноценна. Сама съм си достатъчна и ако така си съгласен да бъдеш с мен, бъди. Ако ли не, знаем какво следва...

12.05.2008г.