Защо?
Защо да ти вярвам и този път? Толкова пъти си лъгала, че е размита представата ти за света. Толкова си вярваш, че вече и ти незнаеш кога лъжеш и кога не. Защо не разрушиш лъжата? Страх те е, нали? Какво би била без нея - скучна, еднаква...По дяволите, не искаш да бъдеш такава!
Страх те е, че всички ще избягат от теб, но ти така или иначе ще ги загубиш - знаеш го, нали? Не го разбираш, но го знаеш. Време е да дойдеш в реалния си свят, да стъпиш на земята. Не? Ти винаги си летяла! А и сега си така устремена и...
Падала ли си някога от високо? Падала ли си на собственото си его, което умира така бъзвъзвратно и окончателно, че единствения начин да го получиш обратно е да го клонираш, да го фалшифицираш като скъпа картина, която никога няма да видиш отново. Това няма да я върне.
Скачай, но помниш ли дали имаше парашут наистина или и това беше невероятно добра лъжа?
На кой ще се опреш сега, когато никой не те познава каквато наистина си?
На кой, освен на мен - на огледалото...