Някой иска да ни е страх.Някой иска да се отчуждим още повече едни от други.Да спрем да се докосваме,да спрем да се целуваме.... да спрем да общуваме.Този някой е същия,който превърна един вирус от резпираторен - във вирус на страха,който поразява най-вече умовете ни.Превърна го в оръжие срещу любовта,близостта и човещината.Само,че този някой е забравил природата на човека.Ние сме социални,търсещи близост и любов създания.И този някой независимо,колко е влиятелен,богат и ... зъл-той е там някъде в сенките на нашето съмнение..
Този някой се спотайва и от векове наред намира начин да подържа нашите страхове и опасения.Този някой с манипулация и противопоставяне разкъсва доверието на добрите хора в доброто.Този някой ни убеждава,че той е всеки и
в същото време е никой.Това дете на мрака-родено от нашите страхове-расте и става все по-силно.Единствения начин да го победим е като заживеем без страх.Толкова е лесно на думи,че всеки би си казал-аз мога да живея без страх-още сега.
Да но страха утре е отново там и няма отърване.И ако все пак не можеш така лесно да преодолееш страховете си.Единственото нещо,което ти остава е : Не забравяй да обичаш хората около теб.... .. и всичко ще си дойде на мястото,.В крайна сметка живота е по-безкраен от смъртта.Да убием злото с любов.И простотията с възпитание.Това са нашите оръжия срещу страха-любов,свобода и съпричастност.Аз отдавна спрях да се страхувам.Наричам себе си свободен и мислещ човек.И няма да се предам.И до сетен дъх ще се боря с мрака в душата ми.Няма пред злото да наведа глава и неправдата да отминавам безразлично.Ще живея моя живот без страх,защото само тогава мога да нарека себе си - свободен човек.
.
© Луциян Кацев Todos los derechos reservados