Безнаказано убийство
Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и съседа, който постоянно тропа, и т.н. Като цяло, колкото повече живеем и се запознаваме с хора, толкова по-често се случва да изпитаме желание да убием някого. Все някой по даден начин ни е наранил, оставил ни е разочаровани, ядосал ни е или си е направил подигравка с нас.
Но лично аз мисля в малко по-различна перспектива. Не смятам, че съм единственият, който би разсъждавал така, но със сигурност това не е първата мисъл, която би ти дошла наум, ако изобщо някой ти зададе този въпрос. Аз, най-вероятно, бих убил себе си.
Защо? Защото едно самоубийство, останало безнаказано, има два смисъла, а аз го възприемам и в двата. Първото „наказание“, което идва след него, е болката, която причиняваш на близките си – последствията от твоето убийство не падат върху теб, а върху тях. Ако премахнем този факт, какво ще остане като наказание? Божието наказание! Да кажем, че Бог съществува и ще те накаже за този грях, като те изпрати в ада.
Ако тези две наказания бъдат премахнати, колко ли от нас биха си отнели живота?
Но все пак… не пречи да убиеш и бившата си, предполагам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андрей Стоянов Todos los derechos reservados
