Аз сам малка  и не познавам така добре творчеството на Майкъл Джексън и не бях негов голям фен, може би защото в последните години не се пускаха неговите песни и светът беше позабравил за него. В деня, когато съобщиха за  смъртта му, си казах, че е много жалко и не му отдадох голямо значение.  Докато, два дни след това, не говорихме с един приятел на тази тема и майка ми не поиска от мен да й потърся негови песни. Едва тогава се запознах с неговото творчество, с човека, с личноста, със ЗВЕЗДАТА… МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН.

За мен той се превърна в неподозиран идол. Песните му - в неразривна част от моето ежедневие. Те притежават в себе си една частица, която ги пренася и поддържа актуални във времето, която ще им дава живот вечно. Такъв е и хитът "Billie Jean" от 1982г, който има в себе си същото въздействие и челни позиции и днес. Текстовете на неговите песни са с послания, които придават у човек много и различни емоции. От сладките и закачливи чувства на любовта до самотата, неразбираемостта от близките и ударите на съдбата, до размисли за природата за децата за „човека в огледалото”.

Но той не е само певец, той е танцьор, хореограф, актьор, режисьор. Неговите танци и движения поставят началото на една нова епоха танцово изкуство. Неговите видеоклипове те потапят в усещане за кратки, но незабравими филми.

Не мога да не кажа нещо и за човека Майкъл Джексън, защото творецът е непълен без реалната личност, която стои зад него. Джако е страдал много в детството си, усетил е трудностите в живота, но все пак ги е преодолял и е успял да е нахаканото дете, смаяло всички с таланта си. На 24 години с много труд е успял да накара целият свят да говори за него, а това е нещо, което някой не постигат и за цял живот. За жалост, в личен план той няма същия успех, което е безкрайно тъжно - такава личност да няма истински любим до себе си. И, както той сам пее, „цял живот търсех истинската любов”. А клюките и лъжите, които се казаха по негов адрес са напълно позорни, защото на нас, хората, това  ни е в кръвта - да петним тези, които имат и са нещо повече от самите нас. И да, дори само частица от това да е истина - кои сме ние и имаме ли право да го съдим, нима ние нямаме грешки?  Нима има някой, който да е дал на музиката толкова много, колкото той?

Когато говоря за него със моите връстници, те ми казват „Ооо... какво ни интересува, той е остарял вече” - искаше ми се те и други от по-младите поколения не да го боготворят, а просто да кажат „Да, този човек е постигнал много и наистина е велик”.

За мен той е такъв - ВЕЛИК. Случвало ли ви се е да мислите, тъжите и дори да заплачете съвсем искрено за някои напълно непознат?  Това ми се случи на мен и то неведнъж. Когато гледам концертите на Майкъл. Когато гледам триумфите му, припадащите и прекланящите му се хора. Хилядите фенове крещящи името му с желание да притежават нещо негово било то дори само един плакат. Но за жалост голяма част от своята почит, уважение и подкрепа ние поднасяме едва след смъртта му, а не в моментите на трудност, когато са били нужни! С тъга в сърцето си признавам, че аз съм една от тези хора, но по-добре късно, отколкото никога.

И, ако всичко това мога да кажа аз, почитателката едва от месец, то какво ли тези, който го познават и обичат от години?! 

 ЗАЩОТО ТИ НЕСЛУЧАЙНО СИ... Кралят на попа!

ОБОЖАВАМ ТЕ,  МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН! 

                                             ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ!!!