2 авг. 2009 г., 23:30

Безсмъртният Майкъл Джексън 

  Эссе » Личные
2736 0 3
3 мин за четене

© Натали Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно есе. Аз също съм фенка на Майкъл от вече почти три години и когато прочетох есето ти,аз разпознах себе си. Когато съобщиха по телевизията за смъртта му аз не отдадох голямо значение, но през лятото на 2016 година братовчедка ми ми пусна няколко негови песни и от тогава не спирам да слушам неговата музика. Той се превърна в мой идол. Аз също много често плача, когато гледам негови клипове, когато слушам негови песни или когато съм сама вечерно време в стаята си и знам, че няма кой да ме види, че плача. Дори преди няколко седмици написах стихотворение което посветих специално на него.
    Наистина страхотно есе, поздравления.
  • Тъжно е, че си отиде така!!! Просто го убиха, защото той струва много повече мъртъв отколкото жив!!!При височина 175 см. е тежал едва 48кг. и са го тъпчели с по 55 хапчета на ден!!! Кралят е мъртъв - да живее Краля!!! Поклон, Майкъл!!! А на теб, Натали поздрави
  • Аз също започнах да се интересувам от творчеството му, след като разбрах за смъртта му. Новината много ме изненада, не очаквах. Нали щеше да прави концерти? Как така ще си отиде?! Но всъщност се случва често.
    Жалко е, че особено младите съдим за някого по възрастта му, а не по действията му.
    И за голямо съжаление, пак си права и с това, че често се сещаме за някого, когато е късно.
Предложения
: ??:??