Би ли се примирил със смъртта?!
Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат да избират дали да се вкопчат в живота си или не. Този, който се бори за него, вероятно ще спечели няколко мига, през които да си припомни всичко хубаво и да си прости за лоши постъпки, но в крайна сметка умира, неуспял да постигне своето спасение. Този, който избира смъртта се примирява с нея. Той не вижда смисъл да се обръща назад при положение, че там няма нищо, за което да живее, или просто приема участта си, примирявайки се с нея, дори може би много преди това.
"Налята ти е 1 чаша живот. Може да я изпиеш, разлееш или изхвърлиш, но какво ще загубиш?" Нещо подобно пишеше на дъската в старата ми стая по музика и е напълно вярно. Може би човекът, който избира смъртта, прави именно това - изхвърля дареното му. За него вероятно слънцето не е толкова ярко и топло, луната и фазите и - толкова привлекателни, а животът - скъп... Или може би просто няма какво повече да губи, освен него самия...
Още от малки ни учат, че животът е най-скъпото, което имаме и да, все пак, ако не съществувахме едва ли щяхме да изживеем и малкото щастие, което ни се полага по земния път.
Да се вкопчиш в живота или не, обаче може да бъде и много относително. Ако попитаме някой млад човек, ненаправил своите първи стъпки в независимостта си, дали ще иска да пусне всичко, което му предстой и което е, просто така или ще иска още от него, дори в последните си мигове? Ами другата противоположност? Дали отдавна не се е примирила с това, че и остава още малко до края на пътя?
Въпреки всичко обаче, смъртта си остава непредсказуема. Може да не сполети днес, утре или другата седмица, пък защо не след 30 години. За това човек би трябвало да е подготвен, но не дотам, че просто да и се остави...
Аз бих се борила! Дори да ми остава глъдка въздух, дори да нямам силите вече, бих се борила, защото, и да нямам нищо друго, все още имам себе си, живота си, а ако той си отиде, аз действително няма да имам нищо. Бих се вкопчила в него със зъби и нокти, въпреки болката и всичко, което носи след себе си тази борба, пък: "Докато смъртта ни раздели!"
© Тони Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Смъртта е просто пречистване и преход... като смяна на дрехите
Виж за повече инфо Тибетска книга за Живота и Смъртта на Согиал Ринпоче. Поздравче!@ -
Правилно,че първо трябва да възприемем смъртта за съвсем естествен етап от живота.Да сме готови да я приемем,да не се страхуваме.Да се опитаме да извлечем максимално от земното ни прибивание и да уредим делата ни в по-кратки срокове,че не се знае кога ще си отидем.Да не си пилеем времето,да живеем пълноценно и интензивно,имаме цяла вечност за почивка,а животът е толкова кратък.Дано някой успее,на мен са ми слаби някои моменти.
-
Смъртта е логичен физиологичен процес, който рано или късно те сполетява.Въпреки всичко си заслужава да се наслаждаваш на всеки миг,защото днес си жив,но утре....?Важното е да не се отказваме и да се борим до край,защото докато имаме живота си имаме всичко.Браво за есето!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз може да съм малко по-голяма от теб, но и аз си спомням за чашата в стаята по музика. Знаеш ли кой го беше казал? Аз такова нещо сглобих по твоето, едно друго от Интернет и спомени! Май сме били доста учениците на това училище! Никак не съм музикална но обожавах тези часове!
От малкият ми опит мога да кажа само, че животът някога може да ни се струва труден, но всеки нов ден ни дава ново щастие и си струва да погълнем горчилката в името на утре! Аз мисля, че си заслужава да се живее! Чашата живот ни е дадена, може да я загубим от невнимание, да започнем да го погубваме бавно с цигара в ръка, да пропилеем живота си без да слушаме сърцето си, да се научим да я пазим и ценим докато този дето ни я е дал реши да я вземе... и както всеки го разбира!
Поздрави на всички и дано се научим да я пазим тая чаша, не само за нас, а и за другите! Защото животът е толкова крехко и безценно нещо!