Би ли се примирил със смъртта?!
Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат да избират дали да се вкопчат в живота си или не. Този, който се бори за него, вероятно ще спечели няколко мига, през които да си припомни всичко хубаво и да си прости за лоши постъпки, но в крайна сметка умира, неуспял да постигне своето спасение. Този, който избира смъртта се примирява с нея. Той не вижда смисъл да се обръща назад при положение, че там няма нищо, за което да живее, или просто приема участта си, примирявайки се с нея, дори може би много преди това.
"Налята ти е 1 чаша живот. Може да я изпиеш, разлееш или изхвърлиш, но какво ще загубиш?" Нещо подобно пишеше на дъската в старата ми стая по музика и е напълно вярно. Може би човекът, който избира смъртта, прави именно това - изхвърля дареното му. За него вероятно слънцето не е толкова ярко и топло, луната и фазите и - толкова привлекателни, а животът - скъп... Или може би просто няма какво повече да губи, освен него самия...
Още от малки ни учат, че животът е най-скъпото, което имаме и да, все пак, ако не съществувахме едва ли щяхме да изживеем и малкото щастие, което ни се полага по земния път.
Да се вкопчиш в живота или не, обаче може да бъде и много относително. Ако попитаме някой млад човек, ненаправил своите първи стъпки в независимостта си, дали ще иска да пусне всичко, което му предстой и което е, просто така или ще иска още от него, дори в последните си мигове? Ами другата противоположност? Дали отдавна не се е примирила с това, че и остава още малко до края на пътя?
Въпреки всичко обаче, смъртта си остава непредсказуема. Може да не сполети днес, утре или другата седмица, пък защо не след 30 години. За това човек би трябвало да е подготвен, но не дотам, че просто да и се остави...
Аз бих се борила! Дори да ми остава глъдка въздух, дори да нямам силите вече, бих се борила, защото, и да нямам нищо друго, все още имам себе си, живота си, а ако той си отиде, аз действително няма да имам нищо. Бих се вкопчила в него със зъби и нокти, въпреки болката и всичко, което носи след себе си тази борба, пък: "Докато смъртта ни раздели!"
© Тони Иванова All rights reserved.
