Бих искала да се отказвам от мечтите си,
поне толкова лесно, колкото ти от твоите,
поне толкова бързо, колкото ти се отказа от мен.
Искам да продължавам напред
и единствените щети, за мен,
да са сладки момичешки депресии
с феминистка музика,
драматична любовна история като книга,
любимото мартини, течен шоколад,
(с часове под завивките).
Часове, в които си спомням
как си се усмихвал след всяка целувка,
или как си ме обиждал с липсата на такава,
часове, в които си мисля с
"Ами, ако не бях постъпила така...",
предимно.
Бих искала да се откажа от мечтата си по теб
и да я загубя в себе си.
Бих си върнала крехките парченца от мен,
които отмъкна толкова хитро,
поне за малко,
поне за да мога да се разплача вътрешно,
докато ти крещя:
"Махни се от живота ми".
Иска ми се да плача с дни,
на спуснати щори,
единствено с малкото ми кученце в леглото.
Дни на тихо полудяване
и много малко суета,
в които ще си нарисувам ново мое аз,
на лист, на който няма да се събереш и ти.
Бих си върнала всяка секунда с теб,
бих изживяла всяка без теб.
Но все още преследвам мечтата си,
за теб, не за мен.
© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados