Бих искала да се отказвам от мечтите си,

поне толкова лесно, колкото ти от твоите,

поне толкова бързо, колкото ти се отказа от мен.

Искам да продължавам напред

и единствените щети, за мен,

да са сладки момичешки депресии

с феминистка музика,

драматична любовна история като книга,

любимото мартини, течен шоколад,

(с часове под завивките).

Часове, в които си спомням

как си се усмихвал след всяка целувка,

или как си ме обиждал с липсата на такава,

часове, в които си мисля с

"Ами, ако не бях постъпила така...",

предимно.

Бих искала да се откажа от мечтата си по теб

и да я загубя в себе си.

Бих си върнала крехките парченца от мен,

които отмъкна толкова хитро,

поне за малко,

поне за да мога да се разплача вътрешно,

докато ти крещя:

"Махни се от живота ми".

Иска ми се да плача с дни,

на спуснати щори,

единствено с малкото ми кученце в леглото.

Дни на тихо полудяване

и много малко суета,

в които ще си нарисувам ново мое аз,

на лист, на който няма да се събереш и ти.

Бих си върнала всяка секунда с теб,

бих изживяла всяка без теб.

Но все още преследвам мечтата си,

за теб, не за мен.