Бог - Его
„Не убивай!”
Много дълго се чудих за коя по-точно заповед да пиша. Първоначално изборът ми се спря върху третата Божа заповед, а именно „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Да, има какво да се каже, факт е, че несъзнално по десетки пъти на ден изговаряме името на Бога и то без основателна причина. Но току що, като преписвах заповедите в тетрадката си, една заповед, поставена под номер седем, ми грабна ума.
А тя гласи „Не убивай!”. Кратко и ясно, точно като заповед. Замислих се - защо такава страшна и жестока заповед е поставена под номер седем? Ако аз бях писала Библията, то без съмнение бих я поставила под номер едно и то с удебелен щрифт. В почти всичките заповеди ми направи впечатление, че Богът е в центъра на вниманието, той е всичко, той е въздух, вода, земя, огън. Той създаде хората и той позволи да се избиват помежду си. Ако имаше конкурс за най-егоцентричен човек, то обезателно Бог щеше да го спечели. Но Бог не е човек, а и такива конкурси не се провеждат.
Според мен, с цялото ми уважение, Бог е типичен човек, той поставя себе си пред продукта, който е създал в лицето на хората. Бог е себичен, той поставя на първо място вярата и уважението на хората, пред зверствата извършвани срещу тях в продължение на хиляди години.
Напоследък все по-малко хора си спомнят за тази прословута седма заповед. По новините през ден гледам, как еди кой си наръгал с нож приятелката си, защото бил много ревнив, как деца се бият до смърт, само за да защитят крехкото си его, как някой подземен бос заложил бомба в колата на друг, само защото му дължал пари. Започвам да се чудя светът ли се побърка или аз нещо не съм в ред. За мен дори мисълта да посегна на чужд живот ме погнусява и ме кара да се срамувам от себе си. Никой няма право да ти отнеме най-личното нещо, подарявано ти някога. Ама ходи го разправяй на света, мен нещо не ме слушат.
Аз за новата година искам да си пожелая това „клане” да спре. Клането по пътищата, клането между неразбирателството у хората, клането навсякъде. Защото, колкото и клиширано да звучи, се живее само един път, после изчезваш и не се знае къде се пренасяш, а и звучи някакво много тъпо някой да ти отнеме живота, все едно на мен да ми отнемат Мърко, той си е лично мой, както живота си е лично твой. Пази го със зъби и нокти, че светът наистина е голям, но не отвсякъде дебне спасение.
© Котка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
не, за стринка ти, казаха ти го вече, аз ще се въздържа от коментар тоя път, а за учителите, които са го харесали, ами... те не са инстанция, повечето са неграмотни и са достатъчно тъпи :D
-
Това за мен ли се отнася?
-
Девойче , не те укорявам , но замисли се над тези две заповеди. не съм богослов , но от мен имаш шестица .Прочети , ако желаеш , по-подробно Библията и ще разбереш някои от истините.
-
Ами според мен едно е да ти открадна кокошката, съвсем друго е да те убия, нали?
-
Абе хора, не съм казала, че съм някаква про-писателка-философка. Имаме тема по философия и това написах. И честно да ви кажа го харесаха доста. И то учители, които не си дават ей така одобрението.
А това за спасението хич не е глупаво, взаимствано е от един български филм "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Приемам критика, ама то вие дори не знаете как да критикувате без да засегнете човек. Кажете, че не ви харесва и толкова. Всички имат различни виждания и мнения, според някои са глупости, според други не..
Айде весели празници на всички.
И си качвам произведенията тук, не за да трупам коментари, независимо добри или лоши, а защото всички са ми на хвърчащи листчета и се губят.
Peace&Love. -
На мен ми харесва
-
Абе момиче, ти осъзнаваш ли какви глупости си изговорила, заявявайки гордо:
"Според мен, с цялото ми уважение, Бог е типичен човек, той поставя себе си пред продукта, който е създал в лицето на хората. Бог е себичен, той поставя на първо място вярата и уважението на хората...".
Аз на твое място бих се спрял, тъй чрезмерно смешно, жалко и омерзително слово е слово като горното. Хубавото е, че в случая си просто голословна и ги нижеш както ти дойдат. Опре ли работата до аргументи обаче ще замлъкнеш като китайска LP плоча на Лед Цепелин след второто й пускане.
Да не говорим за това, че есето ти е безумно разхвърлено -почва по един начин, по средата се появява нещо свръх-ново (и свръх-неудачно) и завършва по съвсем друг. И това коте, може да е много хубаво, ама точно то трябваше да се появи там...пфу...
(а и това за спасението също е глупаво)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
