Има една фраза, която хората често повтарят извън контекста и затова рядко се замислят какво се крие зад нея: '' По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият ще влезе в Царството небесно!'' А нещата са прости. В ''Царството небесно'' влизаш само с цялото си имущество. Въпросният човек внезапно забогатял и поискал новия му имот да не влиза в общината. Бил несъизмерим с паят на другите. Като му отказали '' напуснал с плач''.
Братята Христови е въпрос по който ще получите разнопосочни отговори: че всъщност са братовчеди, че са от по-ранен брак на Йосиф, че това е титла на старейшините в Християнската община в Ерусалим... Още по-просто е: Евреите по това време не са моногамни. Имат си религиозна автономия , така че за тези неща Рим не им се бърка. Ето пасажът в който те се споменават:'' Дошла е майка ти с братята ти да си те приберат...'' Тревогата на близките е обяснима. Как ще се чувствате ако ваш кръвен роднина започне да обяснява,че е син божи и дори самият бог и че ще въздаде заслуженото на всеки в краят на дните? Което не пречи след време. точно те да се редуват начело на Християнската община в Ерусалим. За жалост разрешават на Апостол Павел да основе такава в Рим и губят патента си: Рим е столица все пак. На Света!
Може да не вярвате, но основната тема в Корана е диспут на пророка със собственото му племе. Най-вече с чичо му, който е влиятелен с доста имот и не иска да се разделя с него! Този спор е причина Христос и Богородица да се споменават там (Корана) около 700 пъти. Просто Спасителят се именува Исус синът на Мария ( Иса ибн Мириам). Контекста е : Евреите така не познаха този , който беше преди мен, и вижте какво ги сполетя. Това ви чака и вас! Пророка успява , но преди това в собствения му град му избиват зъбите и го прогонват. Помните:'' Никой не е пророк ...'' И спорът за наследството на Пророка също се води в тесен семеен кръг: племенници , зетьове и т.н.
Първия път в който се споменава снопът пръчки е в Старият завет. Става дума за Яафет. Той прави тази демонстрация , любима на много народи. Конкретно ние я заобичваме, когато един Тревненски даскал я вмъква в допечатка на учебника по история, като легенда за Кубрат. Иначе се разказва и за чичото на Атила и за бабата на Чингис хан и ... Всеки в най-ранна възраст си е задавал въпросът: как така им казал да не се разделят и те веднага се разделили? Не са го послушали или се пръснали под натиска на Аварите? Ако погледнем картата, виждаме че са се тръгнали във всички посоки. Всеки получава парче територия , население, коне и вектор накъде да се разширява. Днешна България попада във вектора на Аспарух. Така както по късно попада във вектора на Светослав и той я ликвидира. Имаме случай на подялба на семейно имущество. Тогава това е норма. Авраам казва на Исак: '' Вземи си хората и добитъка и тръгни на някъде, за да тръгна и аз в обратната посока!'' Империите запазват целостта си ако владетелят избие братя и братовчеди, но това е друга тема. Друг бизнес модел, включващ експанзията като даденост. Случила се е.
Никаква драма няма. Просто налагаме нашите си стандарти върху времена в които те не съществуват. Най-ясният пример е : Не пожелавай жената на блишния си! Отново говорим за собственост. Реалният текст е : Не пожелавай от жените на ближния си , нито от наложниците му, нито вола му, нито магарето му! ''
А въпросните пръчки са вид статистика, с малко религиозен привкус: Отиваме на война, всеки си носи пръчката да я пазят шаманите със заклинание. Като се върнем си ги вземаме и се чете колко остават невзети. Ако се делим, се връзваме на два или повече снопа. Ако прогонваме някой, му чупим пръчката. Понякога пръчките са цеви и духаш в тях и запушваш цевта. Така ида те убият и оскатят , душата ти остава цяла и ще можеш да се биеш наволя и на оня свят.
Пак се отплеснах! Изводът е : Основете си култ! Или държава!
© Слав Коруба Todos los derechos reservados