Богинята Фрея

Фрея е Богинята на Любовта от арийската митология. Като Лада от Славянската. Като Дева Мария и Гуан Ин. Може да се обръщаме към нея за благословението на женската божествена инстанция. За мен е близък нейния образ – добре е отразен в молитвата-Инвокация**. И в изображенията. Тя има най-доброто сърце (както Лада и Мария и др.). Тя ни учи на Доброта, милосърдие и ни дава по малко от недостижимите си качества и висоти на женската си и божествена природа.

Тя е Валкирия**, чиито коси и внимание са мечтани и желани за всеки гой**.

 Легенда за Фрея

Фрея е дъщеря на Ньорд и сестра на бог Фрейр. Тя била от рода на Ваните. Била втора след Фриг в Асгард. Нейното сърце било толкова състрадателно, че чувствала болката на всяко живо същество. И щом заплачела, златни сълзи се ронели от очите й. Фрея притежавала и вълшебна соколова премяна, която й позволявала да лети из облаците като сокол.

Веднъж, когато Тор отсъствал от Асгард, защото се биел срещу хримтурсите, в Асгард идва един великан, който обещава да издигне стена около Асгард, но такава че нищо да не може да премине през нея - колкото и страшни да са враговете, тя щяла да ги спре. В замяна поискал за жена Фрея.

Асите много се ядосали и поискали да го изхвърлят от Асгард заради дръзкото му предложение. Но Локи ги посъветвал (без много много да му пука за последствията) да се съгласят - при условие, че за половин година работата бъде свършена! Според него великанът щял да се провали.

И всички дали клетва на великана. Той се върнал със своя кон Свадилфари. Конят бил силен, огромен като канара и умен. Без подката мъкнел огромни скали.

Крепостта растяла със всеки изминат ден. Фрея плачела безутешно и златните сълзи, които ронела щели да стигнат за да се купи цяло царство на земята. Плачели със нея Сол и Мани - Слънцето и Луната. Затова в тези дни те изгрявали леко замъглени.

Като видели асите че са сбъркали, свикали спешен съвет - как да отърват Фрея от тази беда, в която Локи я забъркал.И пратили него да оправи нещата.

Локи съзрял коня на великана и се превърнал в кобила. Като я видял, конят Свадилфари веднага захвърлил всичко и побягнал сред "кобилата" Локи. Така смутил работата на великана. Хримтурсът-великан бил много ядосан и решил да си разчисти сметките с Асите. Като поискал да ги удари с един огромен камък, Тор хвърлил своя чук Мълния по него и го убил.

А Локи не възвърнал дълго своя предишен вид и пребивавал във формата на кобила. Най-шокиращото е, че забременял от Свадилфари и родил малко жребче - Слейпнир, който Один взел за себе си и го пази до днес.

ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ФРЕЯ

фрея /в обкръжение на боговете.../

Приказка за Олсен и древния меч

   В едно малко селце из планините на Норвегия живеело едно също тъй малко момче на име Олсен. То имало малка къщичка в гората, където живеело със семейството си и едно малко кученце. Олсен много обичал приказки. Неговата майка вечер край огъня му разказвала легенди за древните крале, за великите подвизи на прадедите-викинги и техните чудни пътешествия по море, за митичните същества, които обитавали горите и високите части на планината. Олсен слушал със светнали очи приспивния глас на майка си, слушал приятното пукане на суровите дърва в огнището и в главата му се роели безброй картини на всички тези странни и непознати приказни герои.

    Нощем той излизал навън, качвал се на една скала до къщата и дълго време взирал очи в тъмните води на фиордите, където според него се криели страшни същества; в планинските хребети, спускащи се стръмно към морето и хвърлящи сенки като огромни великани... Олсен си мечтаел да отиде далеч, много далеч, в горите, високо в планината, където се надявал да срещне някое от тези митични същества.

   Една нощ, докато спял сгушен в малкото си легълце, Олсен сънувал странен сън. Присънило му се, че в стаята му се промъкват малки тролчета, които го хващат за ръка и го повеждат през непознати пътеки из гората. Вървели дълго, дълго, а сенките в нощта ставали все по-страшни и по-страшни. Внезапно излезли на поляна, която била огряна от безброй ярки звезди. На поляната седяла чудно хубава млада жена и стискала в ръката си меч. Олсен веднага познал Фрея - неговата майка му била разказвала десетки пъти за древната богиня. Тя седяла на поляната и му се усмихвала, а около нея танцували валкирии. Изведнъж всичко изчезнало, звездите престанали да светят, нямало я Фрея, нито валкириите, нито малките тролчета. На земята обаче лежал тежък меч, захвърлен сред тревите.

 
   На сутринта Олсен се събудил с куп разбъркани мисли в малката си главица. Той си спомнял чудния сън и сега вярвал, че такова място наистина съществува. Не минали няколко часа и той вече катерел стръмните скали с торбичка на рамо, решен на всяка цена да открие вълшебния меч.
   Олсен се върнал чак на другата сутрин, а когато майка му го посрещнала притеснена и ядосана на вратата, той започнал разпалено да ù разказва: - Мамо, мамо! Аз ги видях, видях ги! Троловете наистина съществуват, те живеят в гората и има една полянка... А там видях Фрея, мамо! Ама истинска-а-а-а! Не се шегувам! И тя се усмихваше, също както сънувах онази нощ... Около нея танцуват валкирии, мамо! И всички са чудно красиви! Да беше видяла как светят звездицте над тази гора и как странно се движеха сенките в мрака... Вълшебно! И Фрея ме помилва по челото. И... и имаше един много тежък...

   Олсен не можал да продължи. Майка му сложила пръст на бъбривата му уста и казала с блага усмивка:

- Кажи ми само, че си добре!

- Добре съм, мамо!

- А сега бързо в кухнята!

   Минали много години оттогава. Никой не видял Олсен как криел сред гредите зад къщата един голям и тежък меч. Тогава той бил малко хлапе, но скоро пораснал, възмъжал и станал истински воин. И тогава той отново потърсил меча, който някога скрил. С благословията на Фрея и вълшебния меч в ръцете си, от този момент той станал непобедим!
---------------------------

ИНВОКАЦИЯ НА ФРЕЯ

Фрея, Известна под много имена, Ела при нас (при мен),

Фрея, Плачеща със златни сълзи, Ела при нас,

Фрея, Дъщеря на Ньорд, Ела при нас,

Фрея, Сестра на Фрейр, Ела при нас.

Фрея, Майко на Хнос, Ела при нас,

Фрея, Закрилнице на котките, Ела при нас.

Фрея, Богиньо на плодородието, Ела при нас.

Фрея, Ти, която си разделила смъртта с Один, Ела при нас.

Фрея, Господарке на Брисингамен, Ела при нас,

Фрея, Господарке на Ваните, Ела при нас,

Фрея, ела при нас, научи ни (ме) на науката и изкуството на любовта!...

Слава на Фрея! Така да бъде! 

В края на инвокацията, мъжът (след като назове трите си имена) може да пожелае съдействието на Фрея да го научи на достоен живот, да му даде вниманието на някоя любеща жена. Да му даде мъжки дух и щастие.

А жената може да пожелае да се уподоби поне малко на Фрея... И т.н.

край

 Румен - Лесничея                            8.05.2012 г.

-----------------------------

Инвокация** - обръщение – молитва, призив към божество

Валкирия** -

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=201330

Гой** - благословен човек

http://velko.org/gorosvet/images/e/ea/%D0%93%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0

%B5_%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0

_%D0%B3%D0%BE%D1%8F_150409.doc