Къде останаха приятелството, човеколюбието, искреността? Защо днес всеки се е
свил в себе си и мисли за собственото си щастие? Защо във всичко човек търси
лична изгода? Защо светът се е превърнал в дом на безчувствени егоисти? Защо?
Къде остана обичта? Може би тя се е загубила там някъде в отровния заводски дим,
застанал като верен страж над всеки по-голям град. Днес много хора са оставили
библиите си потънали в прах отдавна забравени, а с тях и Божиите закони и
щастието да вярваш. Нима те са забравили и Бог? Не. Те се сещат за Бог само в
трудности и проблеми, но със забравата на лошите мигове те забравят и Бог. Много
от тях вършат грехове – крадат, убиват, лъжат, но никой не иска прошка за
стореното. Защо ние се страхуваме от правосъдието тук на Земята, а не от Божието
наказание? Защо се унищожаваме помежду си? Кому са нужни болката и страданието?
Кой от нас иска да живее в тъга? Всеки мисли как по-угодно да прекара земния си
път било то позорно и грешно. Как, мислите, живеем ние? Кой от нас спазва
Божиите закони? Почти никой. Кой не е лъгал или клеветил за собствена изгода?
Кой не е пожелавал от завист нещо на ближния? Всеки от нас е малко или много
грешен, защото вършим грехове, но безгрешни хора няма. Но кажете ми, кой се е
покаял за грешките си? В Библията е казано “Обичайте враговете си, благославяйте
ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят. Отвръщайте на
злото с добро”. Защо тези думи ми звучат като изтъркана фраза? Кой би отговорил
на лошото с добро? Никой. Днес на лошото се отговаря с още по-лошо. Тъжно е, че
всеки изпитва злоба било към нещо или някой. Аз също съм мразила, мразя и ще
мразя . От всичката омраза, която цари между хората неусетно злобата се е
загнездила в душите ни. Бог е казал също “не убивай”, но тихомълком смъртта чрез
многобройните войни и убийства е станала ,разрешение на човешките проблеми и
конфликти. Нима като отнемеш живот ти ще бъдеш щастлив? Не. Ти просто ще се
принизиш до животните, които избиват себеподобните си било то за партньор, храна
или територия. А нима човек иска да се сравнява с животните? Днес мнозина
остават ненаказани за своите грехове и аз постоянно си задавам въпроса “ Къде
останаха Божиите наказания за грешките?” Аз знам, че за греховете си всеки
получава своето наказание. Хората не могат само със злоба в сърцата си, на тях
им трябва и любов. Ние просто трябва да счупим клетката в която сме се
затворили, да престанем да мислим само за собственото си “аз” и да се обичаме.
Ако ние съумеем да обичаме хората около себе си и те ще ни обичат. За тази
искрена любов ни е призовал и Иисус. Любов истинска и чиста. Любов не само към
близки и приятели, а любов към всички хора. Христос не ни призовава фанатично да
се кланяме, а истински да вярваме, защото тогава именно ще бъдем щастливи. Той –
дошъл на Земята да поеме човешките грехове , а бива разпнат на Голгота, но дори
и тогава той прощава на хората, защо и ние не простим на тези, които ни
нараняват и не искаме прошка от тези, които сме наранили? Иисус обещава не
богатство и власт, а щастие там на небето. Кой от нас би се отказал от богатство
и власт? Всеки си мисли, че с пари може да постигне онова, пълното, истинското
щастие. Нима само с пари човек може да бъде щастлив? Не. На него му трябват
надеждата, вярата, любовта. Много богати хора правят дарения, но не от
човечност, а от желание да се покажат благородни пред обществото. Това не е
любов. Не е нужно да даваш много пари, или скъпи неща, достатъчен е един нежен
жест, или искрена усмивка.Това е любов. Има ли любов между хората, ще има и
разбирателство и ние ще бъдем щастливи. Нека не позволяваме на злобата да
завладее душите ни, а оставим любовта да спаси света.