Божията любов е толкова прекрасна, толкова истинска и вдъхновяваща...! Тя е като слънце, което огрява и храни със светлината си цветята в една градина. Цветята са толкова еднакви, почти не се различават. Всички са поникнали от едно и също семе, полагали са се грижи за тях, пораснали са. Целите в свежест и красота. Само, където между тях се появяват плевели, които разнасят отровата си и повечето цветя увяхват малко по малко. Увяхналите не си и спомнят за красотата, която някога са притежавали. Плевелите искат още и още увяхнали цветчета и идва момент, когато увяхват още и още. Плевелите се хранят с тях, разпръскват отровата си... Искат цялата градина да повяхне, да останат само те... Но има цветя, които не се поддават на плевелите! Има цветя, които продължават да се хранят невидимо, чиято свежест продължава да се поддържа, чийто аромат не си отива.
Плевелите искат да умъртвят и останалите все още нежни цветчета... Но в най-неочаквания момент всички оцелели цветя ще бъдат откъснати от гр ...