Защо се случва всичко това. Защо трябва да преминаваме през този ад ден след ден. И въобще има ли ад и рай... или всичко е просто една безсмислена игра на въображението, която рано или късно приключва. В бездната на безсмисленото съществуване... днес, утре... Защо?
Да опиташ от сладостта на живота е просто жесток капан, примамка, стръв... за да се стовари после цялата болка с осъзнаването, че всичко е било илюзия... А ние, ние сме просто едни изгубени души... толкова уязвими и раними... Тогава какъв е смисълът на всичко това... Демоните ни преследват... вселяват се в душата ни, убиват ни бавно, но сигурно... Пропити със собствената си болка и гняв се превръщаме, във войни на тези демони... И когато се изгубим напълно... достигнем Абсолюта... достигнем нашия максимум... преминаваме от другата страна... и изведнъж откриваме светлината...
Защото Абсолютът е пълна хармония между хаос и космос... ад и рай... болка и удоволствие....
Когато достигнем тази граница и я пресечем, ние се променям ...