Защо се случва всичко това. Защо трябва да преминаваме през този ад ден след ден. И въобще има ли ад и рай... или всичко е просто една безсмислена игра на въображението, която рано или късно приключва. В бездната на безсмисленото съществуване... днес, утре... Защо?

Да опиташ от сладостта на живота е просто жесток капан, примамка, стръв... за да се стовари после цялата болка с осъзнаването, че всичко е било илюзия... А ние, ние сме просто едни изгубени души... толкова уязвими и раними... Тогава какъв е смисълът на всичко това... Демоните ни преследват... вселяват се в душата ни, убиват ни бавно, но сигурно... Пропити със собствената си болка и гняв се превръщаме, във войни на тези демони... И когато се изгубим напълно... достигнем Абсолюта... достигнем нашия максимум... преминаваме от другата страна... и изведнъж откриваме светлината...

Защото Абсолютът е пълна хармония между хаос и космос... ад и рай... болка и удоволствие....

Когато достигнем тази граница и я пресечем, ние се променяме... но трябва да сме готови да поемем риска, че тогава вече може да е твърде късно. Когато попаднем в Абсолюта, всичко губи смисъл... не чувстваме... нямаме какво да губим... а когато не чувстваме, ние сме неуязвими...

За съжаление не съм достигала Абсолюта... и Болката е неизменна част от живота ми... Но съм в непрестанно търсене на баланс и хармония... Търся смисъл в безсмисленото и намирам истина в илюзията...

Неочакваното докосване на студените дъждовни капки върху устните ми... гледката на борещото се за надмощие над мрака слънце... чувствам се жива... Защото животът е война и най-важната победа е да потиснеш мрака в душата си.