За първи път се почувства безсилна пред стореното от човешка ръка. За първи път усети вина, за нещо което не бе сътворила. Усети целия гняв, който се бе събрал в недрата на земната кора. Пожела да отмъсти, но съзна, че така ще се превърне в нищожество, също като тези които бяха направили това с коня. Усети вкуса на кръвта му, носена от вятъра. Нашепваше болка, страх и гняв... Докосвайки животинското му лице, тя усещаше болката. Толкова силна и непреодолима, беше забравен и изоставен. Нямаше никой на света за него, никой след изчезването на неговия господар. Сега на свой ред се бе появила тя - толкова малка и беззащитна, изплашила се от неговия вид, проплакала при усещането на неговата болка, толкова истинска, колкото никой до сега.
Момичето усещаше всяка болка, всеки миг на страдание, всяка капка кръв попила в пръстта. Откъсна парче от кожата на чантата си, с такава големина, че можеше да обвие ръката си. Изряза една дупка и постави парчето плат на осакатеното място на лицето на коня. ...