Боли ме, че още те обичам, но не мога да бъда до теб! Иска ми се да избягам от реалния свят, да се скрия в неговите обятия и да забравя всяка болка! Но ми остана само спомена за него и неговата истинска, изгаряща обич и все по-редките ни телефонни разговори! Защто светът трябва да е толкожа сложен и объркан?Защо сме принудени да страдаме заради неосъществената ни любов? Остава ми само да тая надеждата, че все пак някога ще бъда с него! А за сега трябва да дарявам ласките си на друг! Обичам те, Писанче мое!!!