Пак мисля за теб. Мразя се за това. Мразя всичко, което стана. Кога ще ме оставиш? Кога ще те оставя аз? Странна, дори смешно абсурдна е цялата ситуация. Как е възможно отношенията между двама души да се свеждат единствено до океан от болка, горчивина и разочарование...
В началото всичко беше ясно и някак по-просто. Аз те обожавах. Исках само теб, виждах само теб. А ти не. За теб бях нищо. Харесваше ти да си играеш с мен, да ме измачваш. Гледаше ме, а не ме виждаше. Забавляваше се просто от скука и ме мачкаше отново и отново.
Не знаеш колко ми струваше да те преживея и да се измакна от този ад. Но успях! Убих всичко към теб. Не, ти го уби... Но уби и част от мен, остави ме празна.
И изведнъж след толкова нреме всичко се обърна. Какво ти стана? Какво видя изведнъж, което толкова години ти убягваше? Сляп ли беше?! Да, върна се прекрасен, върна се променен, променен за мен. И за какво? Каква е тази съдба? Как може да дойдеш така невероятен и перфектен когато вече не изпитвах абсолютно нищ ...