Бубулечке, цяла мечке, мен не ме е страх от теб! Страх и агресия
Макар и да е рано, но тук ще отбележим една от характеристиките на Страха като цяло. Става дума за връзката между страха и агресията. Както ще видим по-натам тая връзка до голяма степен характеризира именно социалните елементи и обществените отношения на страха. Не рядко сме чували твърдението, че страхът води до агресия. Трябва да видим кой точно страх поражда агресия. Определено това не е биологичния, който не е страх от другите или от техните действия. Понякога Ирационалния страх може да доведе до някои агресивни действия, но по-скоро те ще бъдат насочени към ирационалния повод за страх, отколкото към някой реален субект или обект. Значи ирационалния страх също не може да бъде разглеждан като сериозен повод за насилствени действия. Но какво е отношението на Социалния страх и агресията? Имат ли тези две категории връзка и в какво се изразява тя?
Тук трябва да се върнем към основите на страха. Онова мигновено вливане на големи количества адреналин в кръвта, което ни кара да реагираме експлозивно или в оная дълго време стаявана и натрапчиво угнетяваща мисъл, че нещо лошо ще ни се случи. И в двата случая, рано или късно ще последва нашата реакция. Или за да избегнем непосредствената опасност или да преодолеем дълго стаявания страх от неизбежното. Страха спасява. Имаме много хубава поговорка в нашия фолклор, че Страх лозе пази. Разбира се имаме и една, не твърде достойна, но затова толкова истинска поговорка, че Бягството е срамно, но сигурно. Реакцията, породена от страха е съвсем нормална и оправдана. Проблемът е, че не винаги тя е съразмерна на реалната опасност. И когато тази реакция превиши в пъти размера на опасността и когато освен количествено, тя придобие и друг качествен, силов характер, тогава казваме, че страхът е породил агресия.
Както всички знаем агресията се изражда в сляп реваншизъм, поражда друга, ответна агресия и така се раждат не малко кървави конфликти, които не рядко прерастват във войни. Ето, че направихме една доста пряка връзка между онова първично и атавистично чувство страх и най-жестоките проявления на човешките отношения – войната. Настоящето разсъждение е умишлено търсене на основните, първични причини, които често се пренебрегват в сложните научни анализи. Кое поражда тази агресия, това противопоставяне, тази враждебност и недоверие в обществото? Защо хората постоянно си намират поводи да си бият по една плесница? Защо воюват и се избиват така, както не се избиват глутниците озверели бездомни кучета по улиците? Защо не послушаха човека Исус и не се заобичаха?
На тия въпроси не можах и до ден днешен да си дам задоволителен отговор и затова съм седнал и в оскъдното ми свободно време се опитвам да разсъждавам. Пък да видим какво ще се получи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
Какво разбираш ти от ,, да носиш Небето в себе си,,? За мен то е символ на любов, каквото е и Исус-нещо което и ти признаваш с въпроса си ,, защо не се заобичаха,,. Виж, любовта смея да твърдя, че познавам. По това което не е. 