Булото на Мая
Що е есе-" Есе (на френски: essai, от essayer – „опитвам“) е жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия."
Въвеждам това определение за есе, за да не се появи пак някой, който с ехидна усмивка, да ми слага кавички при положение, че не му е ясно, какво е есе. Но го приемам, защото за тези литератури "културно-обществени проблеми" не са проблеми на тяхното съществуване в сайта.
Искам да пиша за "булото на Мая", за това което приемаме за реалност, но не е реалната реалност. Нещото, което възприемаме със сетивата си и сме сигурни в неговото съществуване и че е точно такова, каквото е възприето от тях. Само че, воалът на Мая ни показва неправилно истинността. Ще ви цитирам, какво се определя в Адвайта вендата за булото на Мая.
"Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност. Тъй като Мая причинява възприятието на материалния свят, не може да е неистинна. Тя има две основни функции – да забули Брахман, да го затъмни и скрие от човешкото съзнание и да го замести с възприятието на материалния свят. Често използвана метафора относно Мая е за въже, което в мрака се взема за змия, но когато се освети се вижда, че това е измама. Така и когато светлината на Брахман облее ума, светът на Мая се разбира като илюзорен. Мая е самата тъкан на двойствеността и е подчинена на Брахман."
Ето, вие сте на морето, край вас е ароматът на водорасли, прелестният пясък, малките мидени черупки и охлювчета, белите вълнички, красивият залез. Да, прекрасна картина носеща радост за възприятията ви. Това е воалът на Мая. Свалете го и ще видите че ароматът е всъщност гниеща маса водорасли, искрящият пясък и черупки са остатъците от нечии тела, белите вълнички е белтъкът от гниенето в морската вода. Да, но и това, което ви изреждам е пак воалът на Мая, но този път е черният воал, под който е прикрита и друга истина. Мога да ви изреждам всякакви варианти на нашето възприятие за това, което ни заобикаля, но всичко ще е базирано върху същността на воалът, да "затъмни и скрие от човешкото съзнание и да го замести с възприятието на материалния свят", да скрие от нас Божествената Истина. Твърде много хора са доволни от това, което им предоставя булото на Мая, същността на един живот прикрит под красотата или под грозотата не зависимо, че е не реална реалност.
Приемаме съвсем прост пример. Вие сте влюбен в момиче. Влюбен сте в тялото, в усмивката, в гласа, във всичко, което сетивата ти предлагат и то е прекрасно, но дали си влюбен именно в това? Дали всъщност едно чувство, като любов се базира на тези материални възприятия? За някои да, защото те са доволни от това, че гледат през воала на Мая, но други си казват " ами такива момичета бол, но защо точно нея обичам?" и тук вече е времето, в което се сваля булото и виждаш поне част от истинността, а именно че не материалните ти възприятия са тия, които те карат да обичаш, а нещото дадено свише. Истинността, която Бог ти е дал за този човек. Колко много примери има за хора, лудо влюбени в някой, който никога не са виждали, никога не са докосвали, но го обичат. Не, това не е поредният воал на Мая, нито е натрапчива фикс идея, просто са получили друг вид сетивност, дадена от Бог. Сетивността на душата, която няма измерение в материята.
Знам, че много ще извикат възторжено "Ето сега ни обясняваш за поредния воал на Мая", да за тях си е така, защото нямат другата сетивност. Сетивността да приемеш, че не само плътта е тази, която се усеща, а по-скоро е важна Истината дадена ти свише.
Всъщност това е страшно обширна тема и никога няма да намери еднозначен отговор, защото няма еднозначен отговор.
Отговорът е във всеки от нас и е, до толкова верен, до колкото си чул Всевишния по-добре.
Оставям на коректорите ,,,, я, ят и други членове,за да си ги поставят, където преценят, че е правилно. :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гедеон Todos los derechos reservados
