Вивалди (Веселина Станишева)
10 8
21 ene 2020, 11:51

Бурята 

  Ensayos » Filosoficas
1120 0 4
1 мин за четене

Днес беше дъждовен ден и, все пак той беше все така красив! Носеше аромата на дъжд и истории на различни личности! Дъжда тихо шумолеше, докато изведнъж светкавици не раздраха черното небе, съдадоха статично електричество. Имаше хора, които се изплашиха от тях, а други с интерес наблюдаваха това явление!

Само едно момиче остана сред тази буря, разпери ръце и се завъртя в кръг. Толкова бе погълната в себе си, че дори не и направи впечатление, че дрехите и бяха мокри. Тя се радваше на дъжда! В този момент, слънце прогони черните надвиснали облъци, слънчев лъч допря лицето на момичето! То се усмихна, все едно за първи път усеща топлината на светлината! След няколко минути на небето се изпъстри ново явление на природата, а именно дъгата, тя беше наситена с ярки цветове кой от кой по - прекрасен. Очите й заблестяха и за пореден път се удиви от красотата на природата! Тя погледна към хората с оживен поглед  им каза  - "Всеки миг, всяка секунда и всяка минута е Божий подарък на които трябва да се радваме с цялата си любов и отдаденост. Живота ни е точно, като дъждовната буря и ако устоим на всички препятсвия накрая ще се радваме на пожънатия плод! "

© Веселина Станишева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??