Бъдещето – обятно в необятното...

                                                             ... А може би не?

                Какво означава думата „бъдеще”? В тълковния речник на българските думи пише следното:

                Бъдеще ср. 1. Време, което ще дойде по-късно, след настоящето 2. Бъдещ живот, бъдещо положение, състояние или преуспяване

                (Изложени са само значенията на въпросната дума. Предполагам, че примерните изречение не са от важност в момента.)

                И все пак остават известни въпроси: можем ли да контролираме съдбата и да променим бъдещето си, живота ни предначертан ли е, зависи ли той от решенията ни или те зависят от него...

                По този въпрос, хората се делят на две основни групи: такива, които мислят, че „така е писано да стане” и други, които твърдят, че животът е направен за човека, а не обратното.

                Но обятно ли е, всъщност, бъдещето, т.е. можем ли да го поберем в мислите си? Само част ли е от безкрайното време или нещо повече? Кога бъдещето става настояще и изменя ли се някога?

                Както вече споменах (чрез извадката от тълковен речник), това е нещо, което предстои да се случи. Следователно, бъдещият момент престава да бъде такъв, когато вече се случва и бъдещето се измества в хронологията от дела. Това означава, че то изменя не същността си, а положението, в което се намира.

                Бъдещето има и друг контекст, който е с по-широко значение. Това е съдбата на човека, живота му в далечните бъдещи моменти. Тук и времето е по-дълго – обикновено се измерва в години, десетилетия и дори столетия (например, ако става въпрос за съществуването на държава). При това положение, не може да се приеме, че бъдещето е обятно.

                От изложените до този момент размисли, можем да определим бъдещето като обятно и необятно. При първото определение става дума за близки във времето планове, а при второто – моменти, които не сме в състояние да обхванем, защото са твърде далечни в хронологията от планове.