30 mar 2015, 0:13

България в моите очи

4.8K 1 0

   България е страна, в която всеки би искал да живее. Тя е райско кътче, което осигурява нужното нужното спокойствие и сигурност, въпреки политическата нестабилност. Много хора бягат от България предимно от безпаричието, но съм сигурна, че на всеки малко или много тя му липсва, защото България е вселена в нас, в нашите сърца.  

Когато говоря за нея, аз си мисля и я сравнявам с дом. Дом, в който са многото ми спомени, детските мечти, желания и най-вече любовта, която съм получила от семейството и от приятелите. Други думи, с които мога да я опиша това са природа и извор на живот. Като говоря за природата на България трябва да кажа за нейните красиви гледки и за забележителностите, които са останали от прадедите ни. А ако говоря за нейната многохилядна история няма да ми стигнат 100 листа, за да опиша всички подвизи на нейните български синове и страданията, които те са търпели през времето на османското владичество!  

   Обичайте и ценете България! Тя е нашият дом! И помнете, че не държавата, а хората в нея са виновни за проблемите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Мандажиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...