******
Необходимо ли е човек да бъде раним, когато сам е захвърлил бронята за самоотбрана...?!
Тя и той се срещнаха като два лутащи се атома, сблъскали се случайно в молекулата на живота...
Всеки имаше своята истина!
Говореха много, но за неща, които не водеха към развитие... Напротив - един упорит застой!
Уж вървяха в една посока, а пътищата им всеки ден се разделяха.
Тя мислеше, че жестовете задържително трябва да бъдат забелязани... Той беше първичен и имаше свой свят...
Да им помогне дойде и раздялата...?!
Тя реши да компенсира пропуснатото, да надвие болката с частица материално... Възможно ли е да се докажеш по този начин...?
Всеки объркан, започна да се лута в хаоса на молекулата - живот. Период, в който той и тя трябваше да намерят вярната посока. Посока "загубили", тласкани от собствения си субективизъм.
Той продължи да живее в своя свят, без човешки ценности и добродетели, робуващ на инстинктивни първични навици...
Тя получи своята "свобода", която трябваше да оцени с разума ...