Чашка 5

- Сънувам ли?
Отвърна развълнувана Андреа.
- Ако сънуваш, то тогава какъв съм в съня ти?
Попита Момчето.
- Ангел!!!
Отговори щастливо тя.
- Виж, искам да се извиня за всичко, което...
И в този момент беше прекъснат с ръка по устните му.
- Ела, не искам извинения и тъжни думи!
Приканливо каза Андреа и хвана ръката на Момчето и отидоха в спалнята. От там легнаха и започнаха да се целуват толкова силно, сякаш животът им щеше да свърши.
- Глупак съм, глупак съм!
Каза Момчето.
Тогава спряха да се целуват и Андреа попита:
- Защо?
- Защото съм глупав и сляп, че не съм видял такава честност и красота от теб.
Отвърна въодушевено Момчето.
- Да правим любов?
Каза, искайки го веднага, Тя.
- Ами родителите ти? Сутринта ще се върнат и ще ни заварят.
Попита притеснително Момчето.
- Те са на почивка.  Тръгнаха в деня, когато ходих при теб след сбирката. Ще се върнат чак след две седмици.
Без грам колебание Момчето се нахвърли като Лъв върху Андреа. Първо с целувки, а после завършиха нощта със страстта и незабравима и за двамата любов.
На сутринта двамата се събудиха, а слънцето подсказваше, че щеше да бъде прекрасен ден.
- Как спа?
Попита Той.
- Как да спя, като хъркаш!
Отговори закачливо Андреа.
- Тогава да си тръгна?
Отговори закачливо Той.
- Не си го и помисляй, мой си завинаги!  И ти не си мисли, че ще избягаш.
Отговори Той.
- Днес ще бъде прекрасен ден! Искам да бъдем заедно през целия ден.
Каза Андреа.
- Ами през нощта?  Тогава не ме ли искаш?
Попита Той.
- Тогава не просто те искам, а ЖЕЛАЯ!
Отговори Тя.
В този момент и двамата станаха и влязоха в банята за душ. От звуците, които се чуваха, се криеше само щастие и любов. След около час излязоха, облякоха се и излязоха на разходка. По време на разходката им из красивия град и току-що разкрасяващото се слънце предвиждаше, че денят ще бъде незабравим за двамата влюбени.
- Как искаш да прекараме деня?
Попита Той.
- Ммммм, как ти звучи плаж, романтичен филм, любов, любов, любов?
Попита Андреа, която усмивката ù беше по-усмихната от слънцето.
- А как ти звучи цял живот да бъдем заедно и да правим тези неща всеки ден?
Попита настойчиво Той.
- Искам само да бъдеш мой!
Отговори категорично Андреа.
- Аз също го искам!
Отговори Той.
Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Момчето и Андреа бяха заедно около година. Броени дни оставаха до тяхната годишнина и Момчето искаше да спретне незабравим купон. Покани много приятели. Купи подарък на Андреа. Купонът щеше да се състои във апартамента на Момчето и Той имаше задачата да изчисти някои белези от миналото си. Един от белезите беше петното по стената от виното, което беше хвърлил в нощта, когато се беше скарал с Андреа.
- Нищо не може да прекъсне щастието ми!  Нищо на този свят не може да ми го отнеме! То си е мое !
Всичко беше нагласено и остана само Тя да влезе в апартамента му и всички да я изненадат.
Андреа не знаеше за това празненство и дори не ù беше хрумвало. Момчето ù беше казало да намине в тях и да излязат на специален за вечерта ресторант. С качването си Тя стигна и почука на вратата, но никой не отвори. В този момент Тя отново почука, но отново без резултат. За щастие Тя имаше ключове и отключи вратата. С отварянето Тя видя само тъмнина. Изведнъж светнаха лампите и се чу:
- ИЗНЕНАДА!
Андреа за миг се вцепени, но разбра цялата работа и притеснение на Момчето за какво е било.
- Крил си и си ме лъгал, аа?
Попита усмихнато Андреа.
- Все пак е благородна лъжа.
Отговори Той и прегърна и целуна Андреа и подари подаръка.
- Отвори го.
Андреа го отвори и видя сребърна халка.
- Нима ми предлагаш?
Попита Тя.
- Другата година може наистина да ти предложа. От мен всичко очаквай. Започна ли работа, искам да се оженим!
Отговори с настойчив глас Той.
- Още сега, ако искаш!
Отговори Андреа.
От празненството се мина около 2 часа и всички се забавляваха. Всички бяха в разцвета си. Едни играеха, други се целуваха с половинките си и изобщо всичко беше както по плановете. Изведнъж се пусна романтична музика и Момчето и Андреа заради годишнината си имаха честта да танцуват първи.
- Искам да се оженим в най-скоро време!
Заяви Андреа.
- Веднага, щом си намеря работа и събера пари.
Отговори Той.
С продължаването на танците на Андреа започваше да ù става все по-лошо, започваше да се поти.
- Добре ли си?
Попита притеснително Момчето.
- Да, да, просто не се чувствам добре.
Изведнъж от носа на Андреа потече кръв, от устата ù също.
Момчето я хвана и Тя беше загубила съзнание.
- АНДРЕА!  Повикайте линейка!
Музиката спря, а всички бяха вцепенени, освен един от гостите, който беше с кола и каза:
- Брато, линейката ще се забави!
- Ела, имам кола и ще ви закарам.
Без да му мисли, Момчето хвана с двете си ръце Андреа.
- Да тръгваме. 
- Живо, живо!