Част от безкрая
Има моменти в които се чувствам изгубена и пиша на себе си. Това е моят начин да спра времето...да се намеря отново и да продължа след това.
Въпроси, отговори и пак въпроси и пак отговори...Въпроси към нищото и отговори от нищото..
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощни, объркани и да не знаете как да продължите. Моменти, в които губите смисъла на съществуването си.Такива, в които искате да заплачете, но не можете. Искате да се усмихнете, но не знаете как. Струва ви се, че живота е една илюзия, която ежедневно подхранвате.
Театър, суета..глупост.
Опитвате се да избистрите съзнанието си, но не се получава. Хиляди мисли се блъскат една в друга. Хаос...но и липса на борба.
Толкова сте уморени, но хаоса в главата ви не ви позволява да си починете дори за миг. Изтощителна битка с нещо, което дори не знаете какво е.
Случвало ли ви се е да благодарите точно за тези моменти? Моментите, в които се докарвате до пълно изтощение. Психическо и физическо.
На мен, да. След такива моменти, винаги....настъпва просветление. Изведнъж изключвате, пълна тишина....сливане с цялото. Следва...спокойствие...нищо неправене и чувство на цялост.
Предавате се...на всякакво ниво. Няма мисъл..няма съпротива..няма нищо от ВАС. Ставате част от безкрая..
Няма его... Автомедитация....Мозъка изключва и в тези мигове сте истински щастливи, леки...необременени, без желания,без тревоги...Красиво е. Безкрайно е..Времето не съществува..и няма думи с които може да се опише.
Когато се върнете отново ТУК, се чувствате по мъдри...и спокойни.
Продължавате земния си път...до следващия път, когато...отново ще се върнете за малко ТАМ, от където сте се отделили...за да почерпите СИЛИ И МЪДРОСТ и да пръдължите да живеете...ТУК.
Пожелавам на всеки да стигне до ТАМ и да се върне ТУК, по добър, по цялостен и спокоен...макар и за малко.
© Деси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Презареждане... Типично за творческите натури!
-
Благодаря ви, че сте разбрали правилно това за което пиша. Да, то е примирение, по точно е приемане, то е спокойствие. Всеки който е стигнал там е разбрал, че не е сам и че е част от нещо по голямо. Важна и уникална част, която никога няма да бъде загубена.
-
А понякога и за повече от "малко"."Пулс на живота" може и така да е.Аз просто го наричам -Гласът на моята туптяща душа. Красиво написано. Надявам се, че ще го прочетат доста хора и сами ще припознаят в редовете ти своето примиряване(но не принизяване) с дълбокото си аз и житейската си същност.
-
Очарована съм, Деси! Същото състояние съм описала с други думи в последното си стихотворение! Пулсът на живота! Колко е хубаво да знаеш, че някой някъде е преживял същото! Благодаря за удоволствието!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
