Част от миналото

         Животът продължава да те тече, а реката от сълзи не пресъхва. Бурята в душата не затихва. Търся спокойствие и мир, примирение.

         Идва ден за  преосмисляне, ден, в който се връщам назад в миналото, ден, в който спомените оживяват, ден, в който старите чувства ме връхлитат, ден, който трябва да преживея, за да мога да погледна към бъдещето, ден - мъчителен и подъл!

         И този ден настъпи! Време е за примирение, време е за забрава! Тъгата все още е изписана върху лицето ми, очите излъчват пустота, сърцето чака любовта!

         Поглеждам към теб, поглеждам към миналото. Спомените оживяват, а аз отново преживявам болката и разочарованието. Но за последен път!

         Уморих се вече, уморих се от тъгата, уморих се от горчивината, уморих се от любовта, уморих се да обичам някой, който дори за миг не го оцени. Но слагам края! Човекът, който обичам, трябва да ми носи щастие, а ти какво ми донесе... само сълзи, сълзи и пак сълзи! Колко плаках аз за теб, колко страдах! А кажи, заслужаваш ли го ти? Дори капка смелост не прояви.

         Обичах те, толкова те обичах, но дори и още да обичам, края е това. Защо да водя загубена борба, защо да продължавам да се измъчвам? Ще ми бъде трудно да се примиря, но изгубих. Борих се за теб, борих се за щастие и за любов, борих се, но това е краят. Трябва да го понеса и да забравя, да те оставя в миналото, защото ти си точно това - част от миналото, макар и толкова жив да е споменът за теб, макар и чувствата още да парят в сърцето.

         За последен път те търся до себе си, за последен път те искам в живота си, за последен път те обичам, за последен път сърцето ми те вика, за последно казвам ти... сбогом... Колко трудно е дори да напиша тези редове!...

         Сбогом, принце мой, господарю на моето сърце, сбогом, болка и тъга, сбогом, любов... Ти си част от миналото...