Човек живее в непрестанно търсене,лошото е че когато пред човекът стои избор и той избере,никога няма да разбере дали е направил правилния избор.Винаги ще си задава въпроса “Ами ако беше другото?”,винаги ще се терзае и вечер когато е тихо и излизат всички човешки болки пред него ще стои въпросът дали е постъпил правилно за себе си.Затова когато вземаме решения ние хората,така сложно устроени мислим,мислим,премисляме,колебаем се и взимаме своето решение често то се оказва страшно важно за нас и правилният избор.Но няма ако бях избрал другото,защото в един момент то все едно не е съществувало,не е имало дилема пред нас,а просто отговори.И колкото повече човек търси отговори в живота си,среща още много въпроси без отговори,сякаш просто си висят там някъде във пространството и ти не можеш да откриеш своите отговори.Живота е урок,за който си неподготвен,като ученик на изпит без да е научил урока си,това значи ли че всички ще имаме двойки в урока на живота?! Може би по талантливите ще имат преднина,по мъдрите ще намерят отговорите,а слабите тогава каква е логиката,къде е логиката?В такъв случаи слаби хора не би трябвало да има,а има ли такива?Уж живеем в един свят,но всички сме различни,по цвят,по външност,по култура,по народност,по мислене,по възпитание.Какво ни свързва всички хора нима само думата “хора”е общото между нас,а не е ли това че всички хора отвътре сме еднакви имаме едни и същи органи,а може би и това не!Какво свързва хора които се мразят,който убиват какво те свързва с нечия чужда болка,защо страдаш когато видиш чужда мъка,и нещо дълбоко в тебе трепва,и тогава идват отново въпросите….и нямат отговори.Защо е писано някъде че греховете се изкупуват от поколенията,защо страдат невинни,на какво ни учи животът,да обичаме себе си първо или другите?!Всичко е въпроси всичко е една огромна въртележка едни слизат други се качват,като в “приказка за стълбата”тези които са горе са щастливи,и не чуват тези отдолу,а ако ти отнемат всичко човешко ти ще бъдеш ли най-щастливия човек?!или просто няма да бъдеш никой…..Може би трябва да прогледнем с очите на малкия принц и да разберем колко е хубав света,когато има кой да те разбере.

“Погледнете небето.Запитайте се : Дали овцата е изяла цветето или не? И ще видите как всичко се променя….И никой възрастен никога няма да разбере колко важно е това!”-Из “Малкия принц”