Природата е създала човека винаги търсещ, все устремен към новото, непознатото, всякога обърнал поглед към вечно недостижимото съвършенство. Животът е едно непрестанно търсене, откриване и преоткриване на различни светове. Вървейки по пътя си, освен всичко друго, човекът оставя и следа, в която някой след него ще открие нещо за себе си, за своя път и мироглед. Всеки от нас посява в почвата на вечността множество семенца, които някой ден ще израстат пред други и те ще хранят душите си с тях, ще разсъждават, ще анализират, ще създават нови светове, нов опит. Човекът по своему е една отделна вселена, постоянно променлива, разноцветна и многолика, която обаче не престава да съществува след смъртта му.
Той е като книгата: вечен, многопластов, жанрово разнообразен, с твърда или мека обвивка, с привлекателно лъжовен или отблъскващо провокиращ външен вид. Животът му минава страница след страница, пишейки своята история. Книгата присъства в човешкия бит векове наред и винаги ще бъде важен факто ...