8 мар. 2012 г., 20:50

Човекът и Книгата 

  Эссе » Другие
8344 1 0
6 мин за четене

 Човекът и Книгата

     Природата е създала човека винаги търсещ, все устремен към новото, непознатото, всякога обърнал поглед към вечно недостижимото съвършенство. Животът е едно непрестанно търсене, откриване и преоткриване на различни светове. Вървейки по пътя си, освен всичко друго, човекът оставя и следа, в която някой след него ще открие нещо за себе си, за своя път и мироглед. Всеки от нас посява в почвата на вечността множество семенца, които някой ден ще израстат пред други и те ще хранят душите си с тях, ще разсъждават, ще анализират, ще създават нови светове, нов опит. Човекът по своему е една отделна вселена, постоянно променлива, разноцветна и многолика, която обаче не престава да съществува след смъртта му.

  Той  е като книгата: вечен, многопластов, жанрово разнообразен, с твърда или мека обвивка, с привлекателно лъжовен или отблъскващо провокиращ външен вид. Животът му минава страница след страница, пишейки своята история. Книгата присъства в човешкия бит векове наред и винаги ще бъде важен фактор за изграждането на личността.  Въпроси като „има ли място книгата в съвременния свят?” или „ще има ли книги след сто години?” са реторични. По-добра технология от нея все още не е открита – чисто физически като съществуващ предмет; както и като инструмент, който провокира въображението и трупа опит в съзнанието;механизъм , който работи върху човешката същност, книгата е създадена самостоятелна и съвършена толкова, колкото и човека. Сходството между тези две същества е неоспоримо – книгата е плод на човешката душевност, тя се ражда в ръцете на твореца, но идва от дълбините на неговите емоции и житейски  опит. Човекът , от друга страна, е обвързан с книгите през цялото си съществуване още от ранна детска възраст: в образованието , в развлечението и любопитството, в желанието  да бъде добре информиран и да разкрива пред себе си познания за светове, които не би могъл да докосне в реалността. Книгата прави общуването и сближаването на човек с човека по-лесно и достъпно.

  „Кое е първо - кокошката или яйцето?” и на мен ми идва да задам въпроса кое е първо – книгата или човека? В случая за всички е ясно, че човекът е създал книгата. Този процес започва още от Античността, когато за писане са използвали папируси, по-късно пергаменти и чрез копирането на ръка са разпространявали писменото слово. Еволюцията на този процес свидетелства за неговата важност за човечеството – ако не е било толкова необходимо с дни и години да се творят ръкописи от монаси краснописци, то сега всичко би имало доста по-различен отенък. Общуването  би ставало с ограничени звуци и мимики, а може би нямаше да ни е потребно; щяхме да си останем затворени в общността на племето и до там да спре процеса ни на развитие; или да направим еволюционен обрат и да се върнем в джунглата сред маймуните, от където сме дошли според теорията на Дарвин. Създаването на писма, ръкописи, книги, вестници, списания, учебници е с цел по-добра комуникация и разпространение на информация, необходими за нашето по-добро  съществуване, реализиране и израстване в личностен и социален план, за по-точното опознаване на заобикалящия ни, както материален, така и духовен свят. Всичко може да бъде видяно чрез книгата, тя е врата, водеща към непознатото, към новото, към чуждото и общото, към абстрактното и  екзотично мислене;тя е път към всичко, книгата е начин на живот, тя е навсякъде.

  Както храната и водата, топлината и светлината,  книгата присъства във всеки дом. Присъствие дори е меко казано, тя създава уют. Придава усещане за пълнота, някак прогонва самотата. Това е истина, защото гледайки книгите, подредени на рафта пред мен имах чувството , че имам среща с десетина-двайсет поети и писатели едновременно. Колко хубаво би било да се случи: да мога да разговарям с тях, да задам въпроси, да чуя мнения, обяснения, истории, свързани с творбите, да чуя за музите им, за тяхната действителност, да споделя възхищенията си. Подобна среща обаче не би могла да се осъществи в реалността. И по-добре, защото би имало твърде много противоречия. Ако приемем, че  личната ни действителност математически е равнината, в която се намираме , то техните равнини я пресичат и й влияят, но не могат да съвпаднат напълно. Връзката, която имат помежду си е  една и това е наследството, което получаваме чрез изкуството на тези, които са се осмелили да заявят таланта си пред света. Информацията, която достига до нас, се използва многостранно – веднъж, за да се срещнем с нови и непознати светове, създадени от въображението; втори път, когато искаме да опознаем автора и да се докоснем до неговия живот, да прозрем емоциите му, да проумеем посланието; и трети път, когато вземем поуката за себе си, когато егоистично се ползваме от чуждия опит, за да придобием свой, когато се вглеждаме в себе си, търсещи истината.

    Поглеждам отново към подредените книги, мисля си за всяка една какво представлява, какво съм получила от нея,спомням си ентусиазма и любопитството,с които съм ги чела; има книги , подарени ми или дадени назаем, но невърнати, сещам се и за тези, които липсват на редицата - книги, които аз съм купила, прочела и дала на друг. Макар да съм платила лично за тях,те пак не могат да бъдат мое притежание. Имам усещането, че всяка една книга е самостоятелно създание, което има път за извървяване, както човека. Тя е творение на автора, родено от фантазията, опитът, емоциите и любовта му, и въпреки това той не я притежава така , както човек не може да притежава друг човек , било то и собственото си дете. Книгата става един малък свят сред всички  останали, една малка планета в голямата и необятна галактика.

    Градивна  единица на духовния ни свят - несъмнено, но  част и от предметния, книгата е  частица от природата. Материалите, необходими за създаването на един подобен хартиен носител се извличат от нея. Съгласна съм, че това са огромни количества дървен материал и по- този начин унищожаваме флората и фауната обаче това, че ползваме компютърния вариант на книгоразпространението не ни прави по-добри природозащитници. Онова, което е излязло от природата по-лесно се връща обратно и се преработва по-бързо.  Интересно ми е дали лаптопа ми или книгите в домашната библиотека вредят повече? Дали пластмасовите му чаркове или листовете хартия се разграждат по-бързо? Не знам със сигурност , но смятам ,че пет часа прекарани в четене на книга от хартия вредят по-малко на човека, отколкото пет часа прекарани пред компютъра. Човекът не е ли част от природата? Тези два типа книгопечатане е добре да бъдат в синхрон и взаимопомощ, а не да си противоречат. Така или иначе технологиите навлизат  главоломно в ежедневието ни, би било добре да ги използваме , за да съхраним  повече информация за идващите поколения, за да оставим следа и тя да бъде връзката ни с бъдещето.

   Една по-примитивна и емоционална връзка със следващото поколение е четенето на приказки вечерно време преди лягане. Това е един много любим момент  за всички: за бабите и дядовците, за родителите и най-вече за децата. Всеки малък калпазанин обича да му се прочита приказка за лека нощ, може и две в зависимост от случая. Книгите са теми за разговор и на възрастните, поводи за запознанства, винаги интересен подарък, стига да се подбере подходящите за получателя материя и стил. Една книга никога не е излишна, тя е инструментът на учителя, изворът на знание за ученикът, разнообразие в ежедневието, бягство от действителността, начин на живот, работа или вдъхновение за други.

     Човекът е устроен, така че цял живот да създава. И вчера, и днес, и утре книгата винаги ще съществува в ежедневието, както хляба, въздуха и водата. Важно е да съхраним духовната й ценност, да извличаме най-доброто от нея и да го претрансформираме  в положителна енергия, с която да градим живота – желан, нужен и пълноценен.       

© Михаела Захариева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??