Човекът е странна личност. В един момент той може да бъде мил, състрадателен, разумен, а в друг алчен, непресметлив, жаден за власт. В някои от случаите алчните, злобните и лукави хора биват наказвани от съдбата, но в други остават непокътнати и несправедливостта продължава да властва в света. Винаги и по всяко време съществуват такива хора.
Но в днешно време, за съжаление, се забелязва да намаляват все повече и повече хората с чиста и искрена душа. Тези хора сякаш изчезват, изпаряват се в ръцете на този така наречен "живот". Дали животът ги прави такива, дали жестокостта и безмилостта извайва тези хора? Не знаем... Тези хора често дори и не забелязват промяната в себе си, просто жаждата за още и още ги подтиква да вършат неща, за които по-късно може би съжаляват. Има и такива, на които им харесва да карат другите да страдат, с усмивка и със смях забиват ръждивото острие на болката в сърцето на останалите...
Но плачът, сълзите и разбитото сърце понякога стават причина за жестоко отмъщение, за извор на гняв и още по-голяма ярост.
Все по-рядко днес се срещат нематериалистите, не тези, които гледат колко пари имаш в джоба си, колко апартамента, коли, ланци и т.н. Забелязва се, че дори и родителите учат децата си да бъдат подвластни на парите - да избират обекта на своите чувства, като гледат колко пари има той/тя. Не е ли много жалко, че собствените ни родители ни сочат пътя на алчността? Навремето те са избирали партньорите в живота на децата си, подвластни на желанието да се трупа наследство и пари. Всъщност алчността и стремежа за трупане на имущество и "мангизи" датира от древността. Още в древна Елада, Египет, Шумер, Рим и други градове на античния свят е съществувала алчността, лицемерието, измамничеството и т.н. Но да се върнем на темата за днешното време.
Днешният човек е съпътстван от проблеми, повечето от които как да се осигури прехраната и сигурността за семейството си... Това в доста случаи е доста трудно и може би до някъде оправдава стремежа за трупане на богатство. Може би този стремеж прави днешните хора по-затворени и по-вглъбени в себе си. Все по-често се срещат тъжните, тъмните и ядосани физиономии... и навярно породени от проблемите на днешния човек.

Но каквото и да говорим и да правим, ние не можем да променим характерите на останалите около себе си. Не можем и да властваме и над силите на времето и да контролираме съдбите си. Каквото и да правим, винаги си оставаме едни и същи по характер и душа. Било то добър или лош вариант.