Чудо по Лазаровден

Тази  сутрин,

излизайки на двора,
видях, че най-младата 

дамяновска кокошка

кътка  малки пиленца.
Преброих ги - 7!
      От известно време знаехме, че се е изгубила някъде, но дворът ни е голям - мислехме, че се спотайва на някое скрито място, осигурявайки си малко спокойствие от задирянията на досадните петли.

      Коя е дамяновската кокошка? Една от трите дамяновски кокошки, които дойдоха от двора на майка, след като тя почина.     Дойдоха заедно с юрдека Пачо и немската овчарка Сара - и изживяха всички трудности и неволи, свързани с преместването в нашия градски двор, нещо, на което аз посветих немалко постинги:)))

http://www.youtube.com/watch?v=nqg8B2PAomE

И ето - тази млада ярка решила да загърби проблемите и неприятните изживявания, предпочела да даде живот на седем нови създания - нещо, което не може да не ме накара да се замисля. И колкото и неканонично да е, точно днес, в деня, в който честваме чудото с възкръсването на многострадалния Лазар, няма как да не свържа случилото се с онази топлинка на радост, която проби през сивите пластове на мъката ми.

        Животът продължава! Тези думи чувах доста често в последните месеци, откак майка почина. Чувах ги и дори машинално ги повтарях,  но те не стигаха по-далече от устата и от гласните ми струни, не докосваах душата и съзнанието ми.       А ето сега сякаш ток мина през мене. Животът продължава! Надеждата възкръсва. Тези малки пухкави създания с тънки розови човчици, отстоявайки правата си в този двор, който за тях е роден дом, ще дадат началото на цял един нов род пернати - дамяновските кокошки. И ще пребъде този род! 

        Не знам как, но постепенно у мен изплува една мисъл, която на пръв поглед няма кой знае колко общо със случая - или има - не знам: осъзнах, че трябва да се даде шанс на новите кълнове, на новите филизи и подънки - да покрият с млада зеленина черните петна от пожара, бушувал в старата гора. И ми стана по-леко. Освен пернатите аз имам и други новодомци в дома си - и новодомци, и младоженци.

      Изведнъж се почувствах готова в този свят християнски ден да прегърна надеждата и да пошепна и аз като в библейската притча: "Лазаре, стани и излез!"