Откакто човекът се е провъзгласил за най - висшето стъпало на еволюцията, той се изживява и като свръхнадарено, интелигентно същество, което е способно да се справи с всичко.Често той забравя добродетели( като скромността и трудолюбието) и се усповава единствено на своя интелект, а той не е достатъчен, ако не се развива в правилна посока.Знанието е нещо безкрайно ценно и много полезно, но само при условие, че е насочен в дадена посока, а не се състои от разпилени късчета информация, която не само е излишна, но дори и вредна.
Чудесен пример за това, колко пагубно може да бъде за човека мнението му, че знае всичко, са българите.Днешния българин се счита за втория по интелигентност в света след евреите.За разлика от своите братя западноевропейци, които могат да се справят само в обалста на професията си(а често им се налага да търсят помощ дори при смяната на бушоните), той разбира от всичко - т електроинжинерство и мотьорство до наука и политика.И докато умният и знаещ българско редови гражданин дава мнение и акъл за всички области на живота и политиката, то той все още е в так анаречения "преход" и преспективите му да се доближили до стандарта на глупавите и "малкознаещите" западноевропейци все са на хоризонта, без да се доближават.Но ние българите не спираме дотук.Щом сме едни от най-знаещите и умни хора на света, то децата ни тогава са гениални и ние се стремим да ги превърнем в енциклопедични личности.Досущ акто при опитно свинче, върху експериментите с учебния материал, които си приличат единствено по това, че вместо да улесняват, те само усложняват и без това академично написания учебен материал.А в главата на ученика вместо тонове "полезни" знания се образува една голяма каша от формули и теория, които надали ще му послужат някога в живота,но ще му дадат в бадеще самучувствието, че е завършил една от "най - силните" учебни системи в света и той ще се чувства компетентен и знаещ във всяка една сфера на обществения живот, а както историята показва, България точно заради такива "знаещи" и "можещи" хора още не може да се оправи и още дълго ще трябва да се бори с чумата на българите, а именно мнението им, че знаят всичко и могат всичко.
© Христо Иванов Todos los derechos reservados