4 ago 2012, 19:48

Чувството да кажеш Сбогом

2.2K 0 0

Чувствал ли си се сякаш част от теб ти е отнета? Или сякаш умът ти е с теб, а сърцето ти - далеч? И сякаш тази мисъл те измъчва бавно... постоянно. Защото точно така се чувствам аз сега. Помниш ли как влезе в автобуса, а аз продължих напред? След това той мина покрай мен и аз го гледах, търсейки те, как се изгубва в далечината. Знам, бях казала "Ще опитам да не плача.", но щом осъзнах, че си далеч, се просълзих. Бързо избърсах сълзите, защото знаех, че не биха те направили щастлив. Следващите няколко часа стисках здраво зъби. Но когато се прибрах и видях суичера ти, заплаках истерично, както, надявам се, няма да ме видиш да плача... както плача сега. Гушнах го силно с мисълта, че това можеше да си ти, но уви... това не ме успокои, а напротив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Карагьозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...