Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, “Убиха еди кой си…“, “Отново вдигат цените“, “След финансовата криза следва еди каква си криза“ – е нека ми е добро утрото След като изслушвам отбраните факти на новинарите, без никакво желание и поради липсата на друго занимание, се обличам и излизам.
Докато чакам съответния транспорт, чувам как до мен прозвучават отбрани ориенталски ритми, примесени с откровено българска реч, сиреч псувни, поради закъснението на автобуса. То не беше псуване на майка, баща, та така, докато не се изреди цялата рода и не остана никой за оправяне. Малко след тази добре изразена и ясно обоснована позиция на въпросните чакащи, се качвам във вече пристигналия бая заклеймен автобус, но още на втората спирка следва ...