Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, “Убиха еди кой си…“, “Отново вдигат цените“, “След финансовата криза следва еди каква си криза“ – е нека ми е добро утрото След като изслушвам отбраните факти на новинарите, без никакво желание и поради липсата на друго занимание, се обличам и излизам.

         Докато чакам съответния транспорт, чувам как до мен прозвучават отбрани ориенталски ритми, примесени с откровено българска реч, сиреч псувни, поради закъснението на автобуса. То не беше псуване на майка, баща, та така, докато не се изреди цялата рода и не остана никой за оправяне. Малко след тази добре изразена и ясно обоснована позиция на въпросните чакащи, се качвам във вече пристигналия бая заклеймен автобус, но още на втората спирка следва великото преселение на народите, поради наличието на контрола. Та така след още десетминутно чакане на друг транспорт и поредното оправяне на контрольорската рода чак до девето коляно, пристигам пред банката, където започва поредната епопея - близначка на О, Лидъл.

         След двучасово редене на опашка и насилствено обогатяване на познанието ми за браковете, разводите, финансовите проблеми, болестите на почти всеки присъстващ мой редящ се събрат - алелуя - идва и моят ред на касата. Дружелюбната обслужваща ме касиерка ме посреща с думи, които просто успокоиха иначе доста изнервената ми тази сутрин душица - „Ще ме извините, но днес се връщам от море и просто вече нямам търпение да изляза в обедна почивка“. Добре, че така предвидливо ме предупреди жената, защото иначе определено щях да се зачудя тя ли работи бавно, или стенният часовник е отказал да се движи. След половинчасово бъркане в мозъчните ми клетки и сериозно лазене по иначе здравите ми нерви, касиерката започна да разбира какво точно се иска от нея. Дадените ù напътствия от колеги явно свършиха работа. След още половин час успях да изляза от банката.

         Прибирам се. По националния канал ми съобщават случилите се събития на турски - в Турция дали го правят на български? Съмнявам се! По другите два национални канала - отново новини - посрещат ме отново с „Добър вечер“ и вечерта се оказва също толкова добра, колкото беше сутринта. Сменям каналите след започналите реклами, защото в противен случай дистанционното ми би се озовало при тях. Турски сериали - прелест. Италиански сериали - защо не? Мачове - измислени отбори, взети незнайно откъде! Следва чалга каналът. Всякакви кукли - знайно и незнайно имат ли гласови данни, или не - не, че е фатално - тази музика е за гледане, не за слушане. Е, че то канали не останаха, общо взето. А хората тръгнали да си купуват телевизори - моля ви, недейте! Това е една твърде неблагоразумна инвестиция!