Според теорията на някои физици – футуристи е възможно предвижването на крупни физически обекти на големи разстояния, за време практически равно на нула. И това е възможно ако съумееш да смалиш обекта до толкоз малки размери, при които той да попадне в зоната на влияние на допълнителни пространствени, а може би и на някоя времева координати на пространство-времето. Казано по-простичко ако провреш възрастен кенийски слон през макарон, то може да очакваш, че той няма да се появи от другия край на макарона, поне не и на същото това място или във същото това време, знае ли човек.
Похвални са усилията на съвременните физици да открият един бръз, евтин и удобен метод за транспортиране на обекти по-големи от квант светлина, в условията на все по-задълбочаващата се петролна криза. Усърдието им е безгранично, а оптимизма – твърде напорист и прогнозите са за скорошен успех.
При все това трябва да отбележим и някои неясни и твърде съмнителни моменти от цялата еуфория. Дали се дава ясна сметка за състоянието в което трябва да бъде слонът преди и след като се предприеме каквито и да са действия относно неговото преместване? Иначе казано ясно ли е дали след като слонът бъде преместен това няма да се отрази негативно на неговото тегло или психично му равновесие, а както добре знаем слоновете са едни такива добри , флегматични същества, които не обичат много някои да им се бърка в работите. Иначе току виж нашия слон взел, че се разярил и изпотрошил скъпата експериментална апаратура, без да го е еня кои точно пространствени координати са отишли по дяволите.
Другият голям въпрос е свързан с координацията между научните среди и природозащитните организации. Има хиляди природозащитници, които хич не се интересуват от съвременните научни постижения, ами си мрат да задават неудобни въпроси относно това доколко са обезопасени животните в експериментите. Така и в нашия случай веднага ще се намерят загрижени хора да попитат къде точно ще попадне слонът след като бъде проврян през макарона. И наистина сценариите са много и не всички от тях са оптимистични от гледна точка на горкия слон. И наистина, представете си, че слонът се изтърколи в ледените пустини на Арктика, или на Антарктика! Какъв ще бъде само ужасът на клетото животно и колко ли минути ще устиска то на този жесток климат. Но не, това съвсем не е най болезнения сценарий. Ами ако след научния експеримент нашият добродушен приятел се цопне примерно в Ню Йорк насред Пето авеню? Пред някой от големите универсални магазини посред голямото петъчно пазаруване. И само си представете как някое разглезено американско хлапе поиска от заможния си татко да му закупи тази голяма и помръдваща, като истинска играчка и този същият грижовен баща вземе, че му угоди на акъла! Какви ли мъки ще трябва да изтърпи нашия приятел /Слонът моя приятел/ поставен мирно в задния двор до басейна със голяма розова панделка на шията очаквайки поредния каприз на малкото вряскащо чудовище?!!! Но мъките му съвсем не стигат до там. Ако при някой от поредните експерименти, научния работник ,препил предишната вечер със чародейната смес от мента и мастика тип “облак” сгреши някой от параметрите на координата от N на минус седемнадесети порядък и в алкохолен делириум тип “махмурлук” я замести със някоя съмнителна Хумболтова неизвестна, тъй, че нашият слон вземе, че се изроди в една не толко престижна животинска форма тип “мишок” в същото време и на същото място насред родното стадо. Само си представете неудобството и конфуза, който ще го връхлетят от подигравките на доскорошните приятели по бивник… Да не говорим за опасността да падне жертва под тежките стъпки, невидян и нечут.
И като претегли плюсовете и минусите от тази научна работа в слона започват да се пораждат основателни съмнения относно безопастността му. И като животно, консервативно и със закостенели разбирания за живота и начините на предвижване в саваната той окончателно взема решение, което в никакъв случай не е в полза на науката.
И въпреки олелията сред академичните среди и упоритите подканвания едрият ни приятел най-невъзмутимо, от позицията на своите килограми и обем спира да обръща нужното внимание и така се проваля поредния сизифов труд на науката в полза на бъдещето и намаляващите петролни ресурси.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados