"Най-голямата власт е да властваш над себе си."

Това беше темата, която ми се падна на матурата по философия след 12 клас. Преди години записах тази матура случайно, без да имам интерес към философията, но след матурата интересът ми силно се разпали. Нямам такова образование в университет, но винаги съм обичал да разсъждавам върху фундаментални теми и да говоря с другите за тях. ( Макар че все по-рядко си намирам компания). Та.. Какво означава да владееш себе си, защо е най-голямата власт и колко важно е това в живота. Живеем в море от информация и хаос. Аз лично го наричам "Века на Допамина". Допаминът е хормон на щастието, който се отделя след като ни се случи нещо хубаво. Този хормон ни кара да се пристрастяваме към обектите, които го освобождават.  Защото обичаме да ни е хубаво и го искаме на всяка цена. Например, когато видим, че имаме съобщение в социална мрежа и то светне червено, мозъка веднага го разпознава като потенциална възможност, надежда че ще ни се случи нещо хубаво. Същото предизвиква и лайк системата. Затова и някои хора стигат до крайност, заголват част от тялото си, купуват си селфи стик и се снимат за да получат лайк и потенциални възможности.  За да са вървежни, макар и с нещо повърхностно и в крайна сметка да получат своя допамин. Така се пристрастяват хората и към алкохола, наркотиците, хазарта, сериалите и т.н. Това нещо го има от както света съществува, само че преди хората са го набавяли като четат книга, рисуват, пишат, занимават се с градината, пеят, танцуват и все градивни неща. Докато днес е достатъчно да си пуснеш един сериал и си готов, да пушиш една марихуана, да изпиеш 2-3 чаши ракия. Само че първите изброени, освен допамин, осигуряват и дълбоко удовлетворение, за ралика от вторите.  Живеем в абсолютен хаос, който ни отвлича от най-важното - Да владееш себе си. Целта на живота не е да набавяме допамина си на всяка цена, а да постигнем дълбоко удовлетворение. Да постъпваме по начин, който ни осигурява дълбочина. А тази сила може да се постигне чрез въздържане.  Не случайно го пиша по време на постите. Това е може би най-доброто време човек да се въздържа. Да потисне лакомията вътре в себе си и по този начин да стане господар на себе си. Да изпратиш зимата с пост е нещо гениално за мен. Нещо което ни зарежда с духовни сили.  Поста е време, в което можеш да приемеш всичко онова,  което ти носи дълбочина и да отхвърлиш всичко, което краде от силата ти. От концентрацията, решимостта и волята. Защото ние сме волята си и всичко онова, което ни пречи (Желания, страсти, паразитни мисли) не сме ние, а са различни влияния. И всеки път, когато си казваш " повече няма да пия и да се дрогирам, а след това желанието те обземе и забравиш какво си казал. Тогава губиш себе си и живота си. И всеки път, когато волята ти победи, ставаш с една чертичка по-силен. И когато това стане навик вече си станал господар на себе си. Вече си свободен. И аз мисля, че това е най-важното нещо, което човек трябва да направи в живота си.