Да запазим идентичността си в Европейския съюз

19 feb 2008, 14:57

Ensayos » Sociales

5629 1 1

2 мин за четене

   България като държава съществува от векове, въпреки множеството войни и попадането под Византийска власт и турско робство българите никога не забравят кои са и откъде идват, никога не изгубват родовата си принадлежност и идентичността си.
      С течение на времето, войните за власт и територии намаляват и постепенно изчезват. Българите живеят в мир с околните народи, дори встъпват в съюз с тях. През 2007 година България е приета в Европейския съюз. Добрите отношения между съседните държави подпомагат стоковия обмен, дават свободен достъп на българите до други култури и етноси.
       Но тук си задаваме въпроса ще запазим ли идентичността си в Европейския съюз? Ще успеем ли да бъдем такива, каквито сме – българи, или ще ни претопят и от велик народ ще се превърнем в слуги и роби на „демократичното кралство” – Европейски съюз.
Може би не успяха да ни претопят на сила, а ние сега сами избираме да бъдем пионки.
       Замисляме ли се къде отива родното и скъпото ни? Къде отиват българският фолклор и духовно наследство? Дали ще дойде време или вече е така, когато българските народни носии ще се виждат само по изложения, българските народни песни ще заглъхнат, приказките ни ще бъдат забравени? Децата ни или ние самите ще избягаме в чужбина, докато чужденците населват прекрасната ни природа и всичко, за което някога дедите ни са се борили до смърт, угасне и изчезне.
Дали ще изгубим родовите си ценности, приемайки и издигайки в култ нещо чуждестранно, само защото е било харесвано в другите страни. Ще унищожим ли невероятната си природа, за да издигнем сиви архитектурни здания, които съществуват навсякъде в света. Не се ли замисляме, че точно Балкана, който е сакрализиран от не един поет и писател, се превръща в сметище или в купчина камъни и цимент. И това защо, за да може да не се различаваме от напредналите си съседни страни, всъщност точно горите, полята и планините правят България неповторима и единствена.
         Къде другаде по света съществува кисело мляко като българското, къде съществуват гласове като Валя Балканска или песни, подобни на родопските? Къде ще видиш красотата на разцъфналите розови поля или красивата гледка на планина, слизаща до бистрите черноморски води.
          Но, уви! Българите като че ли губят част от себе си, губят ценностите си. Прибират се изморени от работа, не обръщайки внимание на ставащото около тях, живеят в свой собствен свят, ограничаващ проблемите на страната, в която живеят - своята родина. Вглъбяват се в проблемите си, неосъзнавайки, че ще дойде ден, в който децата им ще плащат за тяхното нехайство.
           Нека се осъзнаем докато още има време!
Нека не губим родовата си принадлежност и идентичност в Европейския съюз, защото България е съществувала преди него, а това дали ще съществува и след него зависи единствено и само от нас – българите!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Flame (Пламена)

2008-03-14T15:30:00+02:00

Като започнах да чета не ми хареса особено... твърде "суховато" ми се стори. Обаче към края се е получило доста по-добре, по-въздействащо
А иначе защо само ЕС да ни е проблемът? Мен пък ми се струва, че благодарение на влизането ни започнахме да "се съхраняваме повече". Все пак, с идването на демокрацията съвсем се загубихме - насочихме се ту към Сърбия, ту към Гърция, ту към Турция и, разбира се, Америка (от преди демокрацията социални спомени нямам