Дали всяка творба е изкуство и максимата на Мими1001
Дали всяка творба е изкуство и максимата на Мими1001
Дали всяка творба е изкуство? Повечето ще кажат: „ О, разбира се, че не!"
Но кой е критерият за това кое е изкуство и кое не е? За хубавото и лошото, за вкусовете, за приетото и отхвърленото? А за продаденото? За търсеното и харесваното? За рекламираното? А има ли по-добро, което потъва там някъде с отчания си творец - създател? А има ли несъвършено, което се купува като „топъл хляб"? А има ли съвършенство? Съвършени хора? Кой определя кое да е бестселър и кое не?
Аз определено не съм тази, която ще даде отговорите на тези въпроси тук и сега. За себе си аз имам своята истина като отговор на всеки един от въпросите. Не е задължително тя да се припокрива с Вашата истина. Всеки е прав за себе си и иска да бъде уважавано и мнението му и произведението му, защото те са си негови и от там, по своему - много ценни. Факт е, че има звезди и непознати творци, хитове и безизвестни творби. Това, което е номер едно, то по правило е най-доброто. А може би ние не го харесаме? Но пък другите сигурно го харесват... А може би, творецът има други качества, щом е съумял да пробие с такава безлична или далеч от изкуството творба?
Тези въпроси ги оставям отворени.
Само ще кажа, че концертите на Майкъл Джексън и на Мадона се гледат от много повече хора, отколкото са им редовните слушатели, фенове и почитатели. Признати са като великолепни творци, но всъщност зрелището е това, което ги поставя винаги най-отгоре и най-отпред. Това значи ли, че те не са достатъчно добри и търсят и други методи за успех? А това, че си успял да изпъкнеш дори и пред по-добрите, не е ли друг вид качество, което също е нужно да се цени и уважава?
Риториката продължава.
Моята истина е една максима. Тази максима е именно максимата на Мадона: „ Не съм най-добрата певица, не съм и най-добрата танцьорка, обаче знам какво се търси на пазара."
© Мими Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво заключение. Все пак е хубаво и да изразиш някакво по-ясно мнение по въпроса.
-
Ще Ви поканим всички на горещо кафе, снимки от младостта и разгръщане на темата
! Поздрави! -
Мими,
Други ще каните ли?
Защото темата е много интересна! (сериозно) -
Малко късмет ,много малко и всичко се подрежда в тоя живот.После дори да имаш 1%талант и полагаш 99%труд ще успееш,ако силно го искаш.Със съгурност го знам,до болка.За мен всяко нещо сътворено със сърцето и с ума е изкуство.Мими,тази вечер,цялата я посветих на теб!Приготви снимките и ще си направим женско парти и тогава ще си поговорим и за есето ти на дълго и на широко.Целувки!!!
-
Честно казано, не съм се замислял по този въпрос. Може би е достатъчно само да бъдеш откровен със себе си и да не правиш компромиси. Плюс таланта разбира се и трудолюбието.
За себе си мога да кажа, че определено не се възприемам като писач - нито на проза, нито на поезия. Това, което искам да кажа просто ме напада. Пиша нещо, когато искам да кажа нещо на другите. С рисуването също е така. Рисувал съм по принуда и много често не се е получавало. Но едно пътуване сред заскрежените дървета и се получи такова вдъхновение, че професорът после се чудеше дали наистина аз съм направил това, което съм му дал...
Виж при Мадона и тям подобни действат други закони. Това е проклетото потребителско западно общество, където можеш да продадеш всичко, стига да се купува. Не им се учудвай. -
Току-що го прочетох и пиша само нещо, което изповядвам цял живот. А може би, когато си подредя мислите след един-два дена, ще ти пратя в пощата моето мнение за повдигнатите от теб въпроси!
Определено и категорично не всяка творба е изкуство! Примери много! Всичко е въпрос, особено в днешно време, на богат попечител, за предпочитане да не разбира и да не ти се бърка. (Иначе до нас нямаше да достигнат редица портрети и фрески по резиденции и катедрали!) Или пък да задава въпроси, когато го омайваш с терминология, част от която и на теб е неразбираема, но ти звучи красиво! Наскоро видя в сайта коментар под една художествено творба, в който читателка бе написала - цитирам по памет - Преподавателят ни учи да рисуваме пейзажи, защото се продавали винаги доста по-добре от другите неща! Аз не разбрах дали този "преподавател" работи в училище за цапачи или бояджии, в училище за плакати или в художествена гимназия!
Не на последно място ти трябва и късмет за да оцелеят във времето твоите неща и други поколения да те оценяват. (Фаюмските портрети, Детето Исус Христос в Боянската църква, Тадж Махал, Панагюрското и Варненското златни съкровища и много др.)
Но за мен едно е категорично вярно! - Ако не си създавал нещо набързо за да се храниш или следваш модата, ако не си го създавал като за последно в своя живот, ако не си вложил в него част от твоето сърце - не правиш изкуство! И затова за мен една от най-смешните и глупави по своето съдържание професии, е тази на критиците. Та огромната част от тях са хора неуспяли да създадат нещо свое и от висотата на своето самочувствие започват да критикуват другите.
Истинското изкуство говори с езика на чувствата, а този език е разбираем за всяко сърце. А висшата степен в изкуството е когато едно произведение на изкуството породи желание, опит да се създаде нещо друго. Та дори новосъздаденото да не заслужава внимание! Но нали е било породено от истински талантливо произведение!
(Скоро видях тук в сайта подобен пример! Един непретенциозно създаден по същество разказ, роден от талантлива творба.)
Поздрави, Мими, за твоето есе! -
Благодаря ти Ели!
-
На тези въпроси, преди 1989 г. даваше отговор само комунистическата партия, т. е. комунистите. Само те бяха способните, само техните произведения бяха добри. Сега мълчат, но подмолно вършат същото. Правосъдието е в техни ръце, полицията е в техни ръце, властта и парите също. Но от тяхната некадърност страда цялата страна. Разрухата е пълна.
Трябва да се поставят такива въпроси.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
