Де е българското?

Де е българското?

            Де е българското?

            Зададох си този въпрос и започнах да се ровя из книгите, за да намеря отговор. Това, което намерих беше:

            „България се намира на Балканския полуостров, в югоизточна Европа. Границата й на север е с Румъния, а на юг с Гърция и Турция. На запад граничи със Сърбия и Македония, а на изток с Черно море."

            За кратко време, докато четях това, бях удовлетворена, че съм намерила отговора, но после необятен мрак изплува пред мен и аз се замислих по-сериозно над този въпрос. Отговора, който бях намерила вече не ми се струваше правилен. Аз бях смесила България и българското, а това вече не мислех, че е правилно.

            Но след като не е това, тогава какво е българското и къде се намира то? Мислейки върху това аз си задавах още въпроси, на които търсех отговор.

            В границите на България има ли българско? - да. Тук най-силно са застъпени обичаите, традициите и културата. Тук най-силно се усеща присъствието на българското, защото в общите граници ние говорим за единен народ и единна нация.

            Но това значи ли, че извън държавните ни граници няма българско? - не. Нима, преминавайки границата ще изгубиш представата за себе си и ще потънеш в необятния свят на неизвестното? - не. То се запазва в съзнанието на българина и независимо дали е в България или някъде другаде по света, той чувства българското, защото това е той, истинската му същност. Някои казват:

            „Дето има българи, там е и България"

            Аз пък казвам, че там, където има българи, трябва да се търси и българското. Защото те го носят със себе си, то е вътре в тях, независимо къде са те самите.

            Стигайки до тук аз се замислих за тези, които се отричат от България и търсят спасение в чужбина. Къде е за тях българското? Според мен за тях българското е в носталгията към семейството, близките и приятелите, в спомена  за планините, горите, небето и цветята. Аз мисля, че няма човек, който да не страда по родината си. И точно тук идва изразът: „Обичам родината, но мразя държавата си". Принудени да напуснат заради държавата, те не забравят родината си.

            Така мина един ден, в който аз размишлявах върху това къде е българското. Смятах, че съм намерила отговора - българското е навсякъде, то няма граници. Но не! По-правилно е да се каже, че българското е във всеки българин по света.