Децата, които бавно порастват

И натежават бавно в златисти класове

Оформят леко медни, топли коремчета

Жълто-хладни сутрин

Медно-меки вечер

Децата, които бавно порастват

И тяхното израстване е по-красиво от всичко

                                                                   от всякога

От самите тях?

Закръглени. Пробиват със сабите си небето

в търсене на слънце

Избистрили в главите си зеленото

до медно-кафеникаво

До пясъчно.

До натрошено-смислено

в хамбарите на деня си

До изпечено-шлифовано

по рафтовете

До изядено-натрошено

вечер на масата

До измислено

превзело главите на другите -

неизкласили

Необръгнали

Невкусили светлината на промените

Невкусили топлината на закръглянето

Но те - децата, които съзряват бавно

са вече завършени

Завършени в своето начало

Завършени в смисъла да бъдат

Влезли дълбоко в очите на слънцето

Изпили жадно капките споделен

дъжд

И не една хладна луна

ги спаси от прегаряне

А не един щурец

разхвърли облаците в главите им

Едно начало

И бавно съзряване.

5.7.2010.