Децата са най-голямото богатство

Едни от най-хубавите години в живота на всеки човек - детските, са нещо незаменимо. Прекрасно е да бъдеш дете, да си безгрижен, обграден от внимание и обич. Детският свят е вълшебен! Когато сме малки, сякаш светът ни се струва по-хубав и добър. Тогава сме деца, весели и безгрижни, радваме се на игри и забавления, общуването ни с околните е лесно и по детски по-чисто.

За съжаление тези хубави години отминават бързо, защото времето лети. Първите две-три дори не си ги спомняме. След това идва детската градина, където е весело и забавно, учим се на нови, непознати за нас неща.

В началното училище още повече започваме да опознаваме света, тогава идват и първите ни успехи - резултат от нашия труд. Изграждаме се като личности, придобиваме знания, качествата ни започват да изпъкват, насочваме интереса си в една или няколко области. Завързваме приятелства, придобиваме възприятия към хората, подбираме с кого да общуваме. Оплакваме се, че уроците са ни трудни и понякога ни е досадно, когато гледаме как другите играят навън, а ние трябва да седим и да учим. Правейки всичко това, не усещаме как минава детството ни, не успяваме да оценим какво губим малко по малко с всеки изминал ден. А ние губим нещо много ценно - нашето детство. Тревожен факт, който говори, че започваме да остаряваме и ни очакват все по-трудни и отговорни неща. Добре е да съумеем да запазим поне частица от детето в себе си - онази детска чистота, искреност, доброта и любов. Понякога, докато израстваме, забравяме за това, но в даден момент детското в нас се проявява, дава сигнал, че детето в нас е живо. Вярвам, че у всеки човек живее по нещо детско и това ще е така винаги. Удивително е как едно дете може да осмисли живота на всички, които го заобикалят. Радват му се, обичат го и се грижат за него. Всички деца са ценни и незаменими. И съумее ли един човек да запази детското в себе си, то той остава такъв завинаги. Всяко дете заслужава едно щастливо детство, спокойно, весело и безгрижно, изпълнено с игри и забавления, смях и много хубави моменти, емоции и изживявания, които един ден да си спомняме с радост. Да, жалко е, че от нашето детство остават само спомените, но когато те са хубави, когато има за какво да си спомняш с радост - ето това е безценно! Не вярвам, че съществуват лоши деца. Как може едно дете изобщо да бъде наречено лошо? Та то едва започва житейския си път, още нищо не е видяло и преживяло, за да има повод да прави злини или лоши постъпки. Пакостливи да - в природата на всяко дете е да прави пакости, това са толкова невинни действия, породени от неопитност и незнание. И е толкова лесно да бъдат простени и да не се наказват строго. Двете неща са толкова различни и не трябва да се бъркат. Жалко е, че много родители, а и учители го правят! Колкото до учителите, някои са способни да превърнат годините на детето в училище в истински ужас за него. А не трябва да е така! Детето трябва да си спомня с радост ученическите си години, за да има стимул да продължава да развива все повече и повече образованието си!Така че нека не съдим децата толкова строго, те правят пакости, защото са част от детския им свят. Дори е притеснителен факт, ако детето не направи някоя и друга пакост. Възрастните често нарушават детския свят със своите действия, а това не трябва да е така, не трябва да обсебваме този вълшебен свят чак в такава степен. Защото детският свят всъщност е личното пространство на децата, нека съдим по самите нас - всеки има нужда от лично пространство и не ни е много приятно, ако някой се опитва да влезе в него и да го наруши и по този начин да се опита да го обсеби изцяло! Много често възрастните не разбират децата, подценяват ги, казват, че са малки и неопитни и трябва да се научат. Но едно дете никак не трябва да се подценява, това е много грешен подход! Също и не трябва да ги затормозяваме с неща, които не са им интересни. Напротив, трябва да видим какво точно ги влече и да ги насочим именно към него. Не трябва да накараме едно дете да порасне насила, трябва само да му помагаме в израстването, убедена съм, че всеки е в състояние да израсне сам за себе си.

Всъщност, много ми е странно да наричам малките „деца” , тъй като аз самата съм все още малко или много дете. Разбира се, не в такава степен като в началото, но все още се чувствам като дете. И затова ми е много странно да се обръщам към по-малките с това определение. Сама по себе си съдя, че детството си е отишло и не може да се върне, колкото и да ми се иска. Но това не пречи да запазя поне малко от детското в себе си! Де да можехме да си останем деца винаги, тогава светът наистина щеше да бъде много по-хубав!