Децата са възрастни, които нямат пари
Попаднах на интересна инициатива в интернет: оценяване на това колко добре държавата се грижи за децата, като оценяването може да се извършва както от професионалисти, така и от непрофесионалисти в тази област, по скалата от две до шест. Освен оценката, човек може да даде и препоръки какво и как смята, че може да се подобри. Аз взех че се вдъхнових, и без да искам написах, вместо една-две препоръки, цяло есе... Добруването на децата понякога зависи от пари, а друг път - от личния пример на родителите и други авторитети за тях, но и в двата случая държавата трябва да вземе по-голямо участие.
Повече култура, спорт и свобода, самосъзнание, повече природа. Понякога дори храна и топли дрехи, безопасност. Това е, което липсва на децата. Без значение от семейната среда, държавата може и трябва да им осигурява тези неща.
За учениците пътуването с градски транспорт трябва да е безплатно, поне едно хранене на ден в училище трябва да е безплатно, учебниците трябва да са безплатни, веднъж на два месеца посещението на кино или театър с родителите трябва да е безплатно, на детето да се дава стипендия, ако чете книги редовно и е дало доказателство за това под формата на читателски дневник, в който е записало какво е прочело и основни впечатления и спомени от прочетеното, мнение за книгата. В училище трябва да се дава възможност на учениците да спортуват по-разнообразно, по групи или самостоятелно, дори да е под формата на игри. Учителите трябва да се натоварват по-малко с административни дейности, за да се грижат по-добре и с по-голямо желание за децата. За всяко дете с успех 5,50 или повече държавата трябва да осигурява безплатно висше образование - децата трябва да са спокойни, че има смисъл от ученето и да се развиват. Последното трябва да става независимо от това какви доходи има семейството, не всички родители са склонни да отделят допълнителни пари за образование и това може да направи децата несигурни. А, който мисли, че висшето образование и работата вървят ръка за ръка, нека помисли за следното: ако един студент има възможност и желание да работи, защо да не се прехранва с парите си и да събира останалото (ако има такова) за бъдещия живот.
Продължението на образованието на отличниците трябва да се гарантира от държавата и в началото на всяка учебна година в училище да им се напомня, че ако завършат накрая средното си образование с отличен успех, ще могат да завършат и висше образование за сметка на държавата. Тук компромис може да се направи само за следното: избраната специалност да не е произволна, а такава, която е в списъка на по-приоритетните за обществото специалности към дадения момент. Да се говори за висше образование, когато обсъждаме благосъстоянието на ученици, е необходимо, защото стимул за децата ще бъде да знаят, че тяхното учене е търсено и нужно. Стипендиите в училище могат да са под формата на купони, вместо пари, с които да могат да се купуват неща от първа необходимост като храна и вода, книги, билети за културни мероприятия. Едно дете, бедно или богато, трябва да знае, че е нужно на обществото. Дори богатото дете няма пари, изборите взимат родителите му, а в лошия случай, когато те не се интересуват какво прави, а са му предоставили неограничени пари, то няма необходимия опит да ги похарчи за каквото трябва. Не трябва да се стимулира пиенето на алкохол и пушенето, прекарването на вечерите в дискотеките, купуването на излишно много „лакомства“ или дрехи, играчки, вещи, гримове, които не са нужни и т.н. Трябва да се даде свобода на детето да се развива успешно - независимо от гледната точка на родителите по въпроса, то трябва да има достъп до култура и до света на знанията, а не да бъде роб на проблемите и/или възгледите на родителите си.
Ако се спазят всички тези точки: безплатна здравословна и питателна храна в училище поне веднъж на ден, безплатни учебници, безплатно кино или театър веднъж на два месеца с родителите, стипендии за четящите деца, възможност за детето да избере какво иска да спортува в часовете по физическо възпитание и спорт, повече уважение към учителите, вярвам, че учениците ще се чувстват по-добре и освен в съвсем крайни случаи евентуалният негативен ефект от проблеми, които родителите не могат да решат, ще изчезне. Дворът на едно училище трябва да е привлекателен както за отдих през междучасията, така и за учене и отдих след училище. За малките деца, които още не са тръгнали на училище, задължително трябва да има много детски площадки - на максимум десет минути пеша от всеки блок. Повече дървета в училищните дворове и детските площадки са задължителни, защото много деца нямат възможност да ходят на екскурзии, а имат нужда от природа и чист въздух за по-добро психическо и физическо здраве. Безплатното пътуване с градски транспорт не е задължително, но е силно препоръчително като средство за подобряване на самочувствието на учениците като малки големи хора, улесняване на достъпа им до културни мероприятия, по-безопасното им придвижване из града. Безплатните училищни униформи са още едно силно препоръчително нещо, както летни, така и зимни.
На думи всичко е лесно, би казал някой, но от една дори съвсем малка идея може да се стигне до велико дело, докато без идея всяко дело е безпредметно. Дано политиците си вземат поука от тази инициатива, за мен тя беше полезна с това, че ме замисли. Дано повече хора се замислят. Както родители, така и политици. А също - и децата. Те трябва да търсят правата си, макар и непълнолетни, под опеката на родителите.
Много ми е любопитно да видя и други идеи по въпроса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
