Всяка държава - малка или голяма - си има свое управление, своя политика, свои форми за уреждане на държавния апарат. Ето например България - една малка държава, заемаща стратегическо и важно място както на Балканския полуостров, така и сред останалите балкански страни. От години се тръби, че тя е демократична страна, но според мен това не е така. Оглеждам се, слушам новини, чета вестници... и това още повече ме убеждава в моето мнение, че у нас няма власт на народа.
България е парламентарна република - властимащите си ги избира народът.
Демокрация - народовластие. Всеки един от нас е пълноправен гражданин на тази малка държава. Всеки има право на глас - глас, с който даваме своята подкрепа при избирането на кмет, президент, парламент. Чрез своя вот, който даваме, ние имаме надежда за по-добър живот. Да, всеки от нас гласува - това е демокрацията - правото на свобода да избираш и отстояваш позиции. Свобода, но на каква цена? Въпреки че сме свободни граждани в страна, която е определена като ''демократична'', аз мисля, че тази демокрация е привидна и замаскарена от властимащите. Именно чрез демокрацията - свободата на хората да избират - политиците много ловко се възползват от това, като използват нашия глас в тяхна полза. Те много лесно успяват да ни манипулират, като използват политически похвати, чрез които ни заблуждават да дадем своя вот в името на по-добрия живот.
Заради тази манипулация и фалша, в който е принуден да живее народът, мисля, че няма демокрация. Тя е определена като такава и ние живеем в заблуда. Заблуда, чрез която политиците се възползват максимално. Не става въпрос само за нашия глас, който така или иначе е в тяхна полза, но и за политическата маскировка на държавата. Ето например законодателната ни система - всеки ден излиза нов закон, чрез който трябва да имаме по-добър живот. Но и това не става. Законите са само част от политическата постановка на властта. За да има демокрация, трябва да се спазва принципа на народната поговорка: ''Глас народен, глас Божи.''
''Съучастник''на демократичните процеси са медиите.
Днес у нас излизат хиляди вестници и списания, различните телевизии интерпретират по различен начин политическия живот. По страниците на вестниците и списанията намират място различни позиции, различни становища, различни оценки. Медиите са не само източник на информация, но и чрез тях е изразена демокрацията, защото свободата на словото - това е същността на демокрацията. Но дали съществува такава свобода, или просто е поредната заблуда? Да, съществува свобода на словото, но ограничена, трябва да се съобразяваме с властта. Ето пак има намеса на властта, това неоспоримо доказва и ме убеждава, че демокрацията е фалш на управляващите.
Друг процес, който играе ролята на катализатор на политическите процеси, определен като най-истинската проява на демократизма, е присъединяването ни към Европейския съюз.
С приемането ни в Европейския съюз ще бъдат отворени границите, ще имаме свобода на избор да изберем държавата и учебното заведение, в което ще учим и ще имаме възможност да напуснем пределите на родината и да видим постиженията на останалите европейски страни. Да, това е демокрация, но като се замислим, ще видим, че дори и приемането ни в Европейския съюз не е чак толкова демократичен процес, колкото изглежда. Причините да мисля така се обуславят на това, че, въпреки че ще имаме свобода на избор и добри перспективи, ние все пак трябва да се съобразяваме с определени закони и изисквания. А именно тази съобразителност е пречка да изразим свободно мнението и позициите си - и това ме кара да мисля, че България не е демократична страна.
Въпреки позициите, които изложих за демокрацията, трябва да призная, че тя си има и свои привърженици, и свои противници. Привърженици, които подкрепят правото на свобода и избор и противници, които я отхвърлят поради фалша, с който е представена. Независимо дали сме противници или привърженици на демокрацията, всеки от нас дълбоко в себе си има искрица надежда за по-добър живот.