Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко,
като огнена птица – лети!
Валентин Начев
Любовта е нещо подобно на човека. Има сърце огромно. Неизмеримо. То вдишва и издишва милиарди века Истина и никога да тупти не спира. Любовта е пулсът на Вселената. И Тя, като нас, хората, познава пареща жажда и с напукани устни и пети все към онзи Извор на доброто препуска. Не да се напие или опие, а да утоли мигновена жажда.
Дали любовта има тяло? Ами разлята, изсипана е Тя във всичко видимо и досегаемо живо тук и в невидимото отвъд. Всичко, което се множи, расте, цъфти, обновява се чрез плод и рожба – жадува и гладува. Потребността е мотивът за търсене, за движение, за докосване и допълване, за раждане и израстване – за промяна. Свръхмотивът обаче, заложен свише от непознаваема същност, е обновление чрез отдаване и даряване. Небето е неизсипана все още благодат, очаквана от земята – тръпнещата.
Живи сме, док ...