По принцип обичам да пиша. Изписала съм десетки страници за живота и житейските проблеми. А днес, когато реших да пиша за смъртта, разбрах, че никак не е лесно. За нея ми е трудно да напиша дори и една страница. Може би не я познавам достатъчно добре. Според мен никой не я познава, защото когато сме тук - нея я няма. И обратното, когато тя е тук - нас ни няма.
Чувала бях, че човек задължително умира. Просто не е ясно точно как и кога. Чух го и го забравих. Отминах го, понеже смятах, че съм твърде млада да мисля за далечния край. Виждала съм стотици разплакани очи. Запомних ги всичките, но не ми беше ясна болката им. Мислех, че сълзите изразяват слабост. Но понякога мислите се предават пред нелепите случайности. Наложи ми се да преживея, за да разбера. Проблемът е, че бях убедена, че на мен не може да ми се случи, но животът ми доказа точно обратното.
Тези дни са изпълнени с празници. Само в моя град няма да се празнува, защото никой не празнува загубите. Хората в Асеновград са тъжни. Н ...