Има дни, в които нещата не изглеждат толкова зле. Когато не се молиш на висшите сили да движат бързо стрелките на часовника, а с тях и работния ден. Когато стъпваш по-ведро и си мислиш, че може би точно този живот е подходящият за теб. Сигурна съм, всеки има такива дни.
Когато бях по-малка и се гневях открито за разни неща, родителите ми често напомняха, че утрото е по-мъдро от вечерта. И все ме караха да преспивам, да премислям отново и отново, докато гневът не изчезне напълно, някъде във времето, измежду новите неща. И нямах сили да оспорвам истината на народните мъдреци, а я поглъщах, смилах и продължавах – според тях напред, според мен назад.
И така и до днес. Всеки път, когато моментът назрее, когато се уморя от офиси, от шефове и фалшиви целувки, когато думата СТОП във мене напира, се появяват отново онези дни, които всичко убиват. Онези дни, в които е слънчево, в които някой се усмихва, в които партньорът ти прави подарък и си мислиш, че всичко е супер. И тогава се взираш виновн ...