25 dic 2013, 15:09

До Дядо Коледа

1.5K 0 0
2 мин за четене

Здравей Дядо Коледа, 
          Дойде пак това време на годината, когато ти пишем своите желания и мисли. Когато те молим за нещо, което нямаме, за нещо което искаме. Коледа е равносметка... Дали е равно на някаква сметка?! Или просто е моментно състояние, в което си получил прозрение за нещата от живота. Или по – скоро животът ти е показал някой неща. Равносметка! Обикновено си я правил в края на годината, на рождените дни и годишнини. А останалите дни?! Просто се пускаме по течението и си казваме „Няма значение“. Или пък се вглъбяваме във всяко нещо и чакаме то да свърши, без да сме опитали, без да знаем дали имаме някаква сила да го променим или избегнем. И за това си правим равносметка. Граничеща със статистика за успехите и провалите ни през годината, тримесечието, седмицата. Ако тя е положителна, добре, чудесно, получаваш потупване по рамото за добре свършената работа. Ако пък е стремглаво насочена надолу се затваряме в черупката си, защото никой не е длъжен да ни слуша за проблемите и си казваме „Айде, дано догодина е по–добре“. И ожесточено линчуваме самите себе си, че не сме се справили, не сме съумели да предотвратим това и онова. И затъваме ли затъваме...
          Дядо Коледа, ти ме гледаш отвисоко и знаеш какво искам, какво имам и от какво имам нужда. Първо искам да ти благодаря за всичко което ми даде през тази година. Благодаря ти за подкрепящото семейство, за истинските хора в живота ми, за верните души, дори ти благодаря за изплаканите сълзи. Щом съм плакала, значи съм имала нужда от тях, щом съм падала значи съм имала нужда да се изправя отново. 
Бих искала през новата година да имам отново тези сили, да продължа да се боря и да видя доброто отново и отново в хората. Искам любимите ми хора да са добре, искам да имам достатъчно, за да мога да направя достатъчно. Искам да мога да гледам и отсейвам истинските неща и хора. Искам да обичам и да ме обичат. Пък пари се печелят. Да, трудно, понякога невъзможно, но въпреки всичко ги има. Просто трябва да съм жива и здрава. Ето това искам. 
           Затова направи каквото можеш, аз ще довърша останалото. Просто защото аз трябва да бъда силна, трябва да помагам и на другите да са силни. 
Всичко  ще се нареди. 

Весела Коледа и на теб, ти, който ни караш да вярваме в тези малки чудеса, в тези малки моменти и който поддържаш духа ни жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...